DobrinishteClub готви изненада за Вас!

   Здравейте, приятели! Дойде моментът, в който и аз отново пиша статия в блога. Извиняваме се за малкото публикации напоследък, но нали знаете как казват хората - "Затишие пред буря". Подготвяме една изненада за Вас - феновете на DobrinishteClub, но най-важното е, че не само за Вас, но и за всички останали почитатели на забавленията в мрежата.

   Последните месеци работим по един нов проект (сайт), който гарантирам, че ще се хареса на всички Ви. Няма да разкривам какво ще съдържа сайта, само ще Ви кажа, че това е една новаторска идея от нас....за Вас разбира се! Сайта ще е за забавление...общо взето да си губите свободното време в него. До края на месец Януари сайтът ще работи с пълна сила и с много информация в него. Проектът е много голям и труден за изпълнение, но ние все пак сме DobrinishteClub, невъзможни неща за нас не съществуват!

   Пиша тази статия с цел да разберете, че ние не "спим" през това време (времето, в което не пишем статии), а работим усърдно върху един много голям и труден проект, с цел да Ви забавляваме все повече и повече. 

   Надявам се да очаквате с нетърпение нашето творение, правим го за Вас и само за Вас!!! 

<<DobrinishteClub Team>>

   

Ледено създание

Вали, не спира да вали покрива,

мека, бяла покривка очите ми скрива.
Студен унес приижда в далечината,
мразовит полъх усещам аз в душата.

Ти си като северно сияние,
мираж на мое вледеняващо се състояние.

Чувства бучки лед,

безутешно излияние.

И аз като падаща мъничка снежинка,
леко спускам се, падам в мразовитата ти примка.

Можех аз да се измъкна от твоя снежен взор,

но завинаги избрах да се погубя в ледения ти затвор.

DobrinishteClub

SnowBoard Time

   Знаете ли какво? За сега не спира да вали сняг и покрива всичко, което дразни погледа ни и отправяме взор към висотите на Пирин. Таз годишната дестинация е връх Бесбог. Качваме се с автомобила си до х. Гоце Делчев, след което бързо наемаме една екстремна дъска и се мятаме на лифта.

   Тридесет минутното возене ни оставя в подножието на мечтания връх Бесбог в началото на едноименната писта "Стената", по която поемаме към своето приключение в света на снежната екстремност.

   Невероятното усещане от комбинацията на няколко адреналинови пристъпа превръща карането ни на SnowBoard в състояние на безкрайна еуфория. Еуфорията Добринище...

SnowBoard Dobrinishte

Зимно утро

   Добринище, всичко е замръзнало природата по средата на декември бавно, но сигурно вкопчва всичко в студена и белоснежна прегръдка демонстрирайки несломимата си мощ. Това зимно приключение не е единственото, което проявява такава последователност в настъплението си.
   В частност това се случва с всички нас, които сме толкова студени в своето безразличие към отношенията си с другите около нас, че всичко замръзва в суетата на собственият ни егоизъм.
   Докато на свобода вилнее онази харизма, която примамва омайно порочни намерения към ближния или себеподобния ако щете никога няма да постигнем подобаващо удовлетворение за душевността си. Единствено това, че ще я запратим изсушена в онзи пъкъл на едва обозримия ад, където валят снежинки от замръзналите сълзи на всички, които сме разплакали с безскрупулната си глупост.

PS. В навечерието на най - светлите християнски празници...

DobrinishteClub

Кръстих го игра...

   Кръстих го игра... Чудите се защо ли така? Просто ей така, защото се развива, като на игра. Една история ще разкажа сега и как искам да свърши тя. Може да е малко странна, може да не ви хареса. Предполагам знаете и края. Разбира се с happy end. Но не е така. Продължение ще има тя. Неизвестен е краят засега. Стига съм се бавил започвам да разказвам.
   Имало едно момче и едно момиче. Те не се познавали, но съществували технологии или по точно социални мрежи. Мрежата била Facebook. Няма да казвам кой какъв бил и какво правил досега и затова започвам конкретната случка.
   Момчето един ден стояло и скучало. Чудило се момчето какво да прави, чудило се. Решило да влезне в мрежата и да му мине времето по бързо. Ровичкало се то по мрежата. Чудило се с кого да си пише. Не намерило с кого да си пише и започнало да гледа снимки. Гледало то снимки, гледало но нищо интересно не видяло. След това започнал да гледа профили на различни хора. От профил на профил то попаднало на едно много симпатично за него момиче. Почудило се то дали да я добави в приятелите си... Помислило малко решило да опита. Тя отговорила на поканата. Момчето решило да й пише. Писало момчето почакало малко, почакало още малко и тя му писала. Започнали двамата младежи да си пишат. Писали, писали. Започнали да се опознават. Момчето започнало да опознава момичето. Опознало я усетил той характера и държанието й харесал ги и започнал да си я харесва.
   Обаче не може без да се видят и да отидат на кафе или някъде заедно за да се видят на живо. Момчето трябвало да покани момичето на кафе. Мисията Невъзможна...
   Поканило момичето на кафе, но тя отказала. Била срамежлива и казала че няма да отиде. Момчето вместо да се откаже решило, че ако изчака и опита пак ще успее да я обеди. Опитвало се момчето, опитвало се без никакъв резултат. След известно време и няколко негови откровения успяло поне малко да смекчи момичето. Но тя пак не казала "добре" , а казала "скоро".
   "Е скоро, скоро. Колко да е скоро? Сигурно месец, а може и година." - казало си момчето и се отчаяло от живота.
    Опитало отново да изясни кога ще има възможност да я види. Но успяло само да разбере, че ще бъде до една или две седмици... Краят на историята все още не е ясен и се чака.
    Очаквайте продължението на историята и ще разберете нейният край.

   Уважаеми Читатели приемете моите искрени извинения, че пиша като турски сериял. Не ги гледам(информация). Просто реших, че така би било по интересно за Вас.

DobrinishteClub

Ентропия

Седя си сам и съзерцавам,
в дъното на бездна себе си оприличавам.

Там в тиха лицева агония,
остана споменът от призрачна симфония.

Искам да избегна разрушителното равновесие,
там сърце и душа раздират се от възмущение.
И пребориха се те взаимно,

убивайки мечтите си, за всичко живо и интимно.

Щом топлият мрак бавно те обгърне,

и няма мил стон, който на тъмнината да отвърне.
Стигаш до ръба на праг в прах да те превърне,
викаш, плачеш и се молиш за любовен поглед,

който към живота да те върне.

DobrinishteClub
 

Безкомпромисно съзерцание

   Излезли от нищетата на прохождащата демокрация, безропотно впити в погледа на далечно бъдеще, очакващи това което никога няма да им се случи.
   Това са новите млади български поколения в чиито очи са вперени всички с безкрайни очаквания,и които са изоставени.
   Точно така, изоставени материално и морално обгрижвани със снизходителен егоизъм, с лъжливи обещания и пренебрегвани най - лицемерно от всички онези, които трябва да пресъздадат така желаната и необходима приемственост.
   Очевидно това никога няма да се случи поне не в близките години. Единствен вариант се очертава, това статукво да бъде безмилостно сринато само от твърдата не ръка, а мисъл на един отворен за прогреса ум.
   Ум който няма да се церемони да изтръгва, да разкъсва нишките на една злокобна обществена епопея, и дори в съжалителните и гърчове да не прояви милост, без страх че ще бъде посочен с пръст от неразбиращите или от силните поддръжници на ненавистта, страха, обезличаването и самоотрицанието.
   Този отворен ум е във всеки един от нас, който страда за родината и родния край, който всячески се старае да се впише в картинката и да предаде така мечтаната реалност на ново по - приятно обозримо време.
   Време изразяващо себе си в истината, любовта, стремежа към добро и не на последно място да осигури здрави основи за тези след него в памет на неговите благочестиви намерения.

DobrinishteClub

Варваринът и Хетерата

Изкован в мрачни дълбини,
преборил безброй магьоснически хитрини.
Усмихвал се в лицето на смъртта,
с вперен поглед в небесна белота.

Бродил той по върха на света,
с несломима сила и безкрайна доброта.
Участвал във войни, убивал за пари,
ни от страх, ни от жал могло сърцето му да изгори.

Гледал той само в нейните очи,
но презирала го тя както нощта слънчевите лъчи.
Жестокостта му се простирала на длъж и шир,
ала не узнал той, че тя не ще участва в неговия кървав пир.

О, злощастна си ти съдба,
че срещна ги в кървав час,
с отворени сърца за безмилостна борба.

И заплакал света в жалостна тегоба,
защо той и тя излезли са от майчина утроба,
когато страст и жажда за власт тласкат ги все към гроба.

Поругаха те мрачно живота,
и над нас безропотно надянаха хомота.
Срази ни нас сблъсъкът им нечестив,
а те просто се отдадоха на порива си див.

DobrinishteClub

Извлечение

Не ме гледай като екстремист,

в любовта си аз съм пацифист.

Ти си мечтаният ми блян,

а аз съм от чувства пропилян.

Мисли мои безобразни,

желания твои разнообразни.

Скита се мисълта ми, тук и там навред

препираща се със сърце пропито от любовен гнет.

И като дете от теб отнет,

от тих страх съм аз съм обзет.

О ако простена е ненавистта,

не споделяй с мене щедростта.

Остави ме на нечий праг студен,

в чужд дом завинаги осиновен.

И щом бликне образа ти в мен,

завинаги ще знам, че от смъртта съм аз сразен. 

DobrinishteClub 

P.S. - Написано върху поканата от Любчо Петровски, за участие на танцови състави в Македония, в момент на приятно отегчение... :)))))

Утринна свежест

   И здравейте, как сте? Какъвто и негативизъм да залива ежедневието ни и така по - бързо да ни докосва до вечерното отегчение, все пак нека да не забравяме, че ще ни застигне утро, свежо утро. А то е символ на една нова надежда и споменът символ на изминалият ден, колкото и неприветлив да е бил той, нека ни направи по - добри, по - разумни и не на последно място по човешки настроени един към друг, за да запазим за по - дълго време утринната свежест.

   С радост искаме да Ви уведомим, че следните производни на DobrinishteClub, работят вече пълноценно и съвсем скоро ще сърфират с екстремна скорост по вълната на информационният поток, а те са:

• Bansko.DobrinishteClub
• Razlog.DobrinishteClub

DobrinishteClub

Лека нощ сега...

   Винаги се прибирах късно, вече не помня от кога не сме вечеряли заедно, ако беше друга едва ли щеше да ме очакваш сама в леглото и то сама. Радвам се, че те намирах сгушена и заспала върху завивките, тайничко надявайки се, че сънуваш мен, само мен. Знаеш ли от кога не съм ти казвал лека нощ... Така и не разбрах, защо винаги беше леко отвита, явно ти допадаше това, че дори и в просъница усещаше как те завивах и придавах на завивките онзи така желан от мене допир по нежната ти кожа и голи рамене. Стъпвах леко по пода, за да не те откъсна от съня ти, онзи сън в който главният герой бях аз, център на света ти, център на любовта ти, израз на моето постоянно отсъствие. Лягах до теб и те прегръщах нежно, господарски със силните си ръце и чувствах онова спокойствие, което се усеща само когато с цялата си същност разбирах колко много ме обичаш.

   Остана само мимолетен спомен, от топло и тъжно усещане в което ти вечно беше сама, копнееща за вечно търсещият ми поглед, поглед израз на едно неизживяно детство. Поглед който намираше и виждаше всичко, само не виждах теб, която бе моят остров на хармонична симфония и утопия, която ми показваше пътя към личността ми, когато се отклонявах от правилната посока почти катастрофално...

   Защо ти казвам всичко това, не това не е спонтанен прилив на едно егоистично разкаяние, ти ме познаваш и знаеш че, прошката не е едно от най - силните ми качества, но съм благодарен, че след като ти си отиде, аз разбирам, че съм готов да те последвам. Ще те последвам там в мястото наричано от хората "вечен покой".

  Там в долината на сенките, където аз ще съм за теб и ти ще си за мен - до утрешния ден...лека нощ сега, мълвят устните ми пред прага на любовната паст.

DobrinishteClub

Зов

След поредния побой,
навън валеше порой.
Не мога Боже къде е той,
ни улица, ни завой,
зовеше тя с вълчи вой.

Тя за него си мислеше, 

а той горкия и не подозираше.
Пред празно огледало стоеше,
смъртта в очите гледаше,
и с мъртво сърце ликуваше.

 Нечестив е този копнеж,

който е кървав стремеж.
Към нещо силно непростимо,
любов мълвящо и недостижимо,
чувство порочно едва доловимо.

И така мина ноща студена,
с мисъл любима огнетена.
Но дори и далеч тя простена,
знаеше за него бе родена,
било то и с душата унижена.

Стига време е сега,
отивам пак при вечната тъга.
Чака ме тя със страх на сърце,
протегнала към мен топли ръце,
ах идвам си мило мое перце.

И стъпи той на родната земя,
залят от желания като ламя.
Да я докосне и озари,
като слънце в ранните зори,
О, любов нека да ме изгори.

Но показа се на мрачен праг,
дяволът с женски лик недраг.
Отърсих се от мимолетно чувство,
о не е това любовното изкуство,
поразено от мисловно блудство.

С него и тя си бе отишла,
като летен бриз от есен пищна.
Ах, колко само го желаеше,
и отиде там неканена, унесена,
да го чака на смъртно ложе положена,
на греховните му ръце понесена.

Желаеше, копнееше, жадуваше,
но все пак любовната свещ,
стихийно пред очите му догаряше.  

DobrinishteClub

Първият учебен ден

   Честно казано от както човек се качи на върха на вълната "живот", доста рядко обръща поглед назад към този важен за него ден, първи учебен ден.
   Първият учебен ден е символична дата, като напълно изключвам емоциите, които провокира те са този момент без който не може.
   Първият учебен ден е начало без край, една линия в търсене на знание и опознаване на нови хоризонти до самият край на даден човешки живот.
   В началото бе словото, в началото бе онази боязлива тръпка, когато се прекрачваше прага на училището, а после след толкова много време остана само благодарността. Онази благодарност, към онзи непознат човек, когото всички ние наричаме учител, който с цената на много силна воля и отдаденост, отваряше съзнанието ни за света и ни учеше да пишем - България, Родина, Отечество.

 

DobrinishteClub

Паралелен свят

   Паралелен, измислен, въображаем или каквото и да е. Свят обиколен от мечти и блянове, свят измислен и подобрен, свят който не е отегчен. Какво ли е това? Нещо реално или измислено? Само аз ли го осъзнавам или всеки е на това мнение? Замислям се? Но намирам ли отговор - не. Изобщо не знам и не искам да знам. Дори да не разбираш опитай се,
   Живеем един живот. Живот пален с отегчения. Пален с проблеми. Пален с неприятности. Проблемите са навсякъде около нас. Питам се дали ми пука вече? Питам се дали ще се промени? Не намирам  решение. Не знам отговорите. Но те нямат значение. Имат значение хората, които са около нас и за които ни пука. Дори не си мисля, че за другото ми пука. Нищо няма значение. Отстоявам нещата, за който се боря. Отстоявам това което аз пожелая. Мълча си и се присмивам без дори някой да е разбрал.
   Паралелен свят - така ли да го наричам? Дали изобщо съществува. Може дори да го разбирам, като илюзия или мечта. И ако този свят е мечта. Не би ли бил по-хубав, по добър? Всеки има мечта за свят, в който иска да живее. Има някаква илюзия, че и този свят би се оправил. Мога да кажа, някои истини, да ги призная. Докато можем да мечтаем, ще живеем. Докато ги има мечтите ще ни бъде лесно. Ежедневие, проблеми и накрая мечти. Всичко лошо се забравя. Отиваме някъде на по-хубаво място. Мислим за нещо прекрасно. Погълнати от нашите представи за идеали. Оттърсваме се от реалността за секунди дори. Мислим за добро, за правилната подредба на нещата. Това е всичко, което можем.
    След всичките хубави мисли приемаме нещата по-спокойно с надеждата, че всичко ще се нареди. Но дали? А дано, но на дали. Приключвам с темата така - "Надеждата крепи човека".

PC, MAC, Linux - Love

Бейби, обожавам сорс кода ти,

незнам дрийм уивър ли използва майка ти?

Забивам по тебе, ерор след ерор!

Харда се яко пече, бед сектор след бед сектор!

След тебе постоянно се преинсталирам.

Като видео нон стоп се рендирам!

Ще те хакна няма да се занимавам,

ще ме молиш да спра, хоик ще ти вкарам!

Не недей стига с тия антивирусни,

пак по цели нощи криптери ще търся гнусни!

И вече уморен, като линукс по тебе зарибен,

бъди ти моят сървър обновен,а аз като ламп в теб ще съм вграден!  

DobrinishteClub

PS: Linux + LAMP = Web Server

Планинското лято в Добринище

Здравейте приятели, как прекарвате вашето лято тази година? Кой на море, кой по планините, кой на екскурзии в чужбина...има къде да се отиде де, това е ясно. Ние в Добринище разбира се се радваме на чистия планински въздух и по-ниските температури. Имаме си басейнче, на което в най-големите жеги отиваме да се разхлаждаме и да се попечем малко.

Най-хубавата част обаче от всичко това е, че нашата природа е уникално красива и не всички го оценяват. От цяла България, дори и от цял свят идват хора на почивка при нас и се радват на планината ни, която е най-красивата в България! Преходите в планината са най-хубавото нещо за нашия край през лятото. Има стотици върхове, езера и още много други красоти, които трябва задължително да се видят от всички ви! Ние, DobrinishteClub обичаме най-много планината. Тя е най-големият дар за нас! Ако имате някакви въпроси относно планината, преходи, цени и т.н., можете спокойно да зададете въпросите си в коментар под публикацията. Винаги ще се радваме да помогнем!

http://www.dobrinishteclub.com/ 

Представи си...

Представи си, дълбоко в недрата на нашата любов, аз силно те мразя, мразя те за всичко това, което ми причиняваш. Искаш ли да ти обяснявам ? Не не ти отговарям ! 
Представи си, мразя те, защото до болка мисля за тебе, ревнувам те, както никоя до сега.
Да на всяка друга съм го казвал !
Представи си, мразя те защото ме караш да се повтарям, не го ли усещаш, не си ли го усещала. Да точно така, защото те обичам !
И все пак в тази омраза, аз намирам сила безпределно да те обичам, този поглед, тези устни. Обич ли казах, не страстно те желая !
И между омраза и любов аз усещам безразличие, не моето, а твоето, защото не намирам сила, да кажа това което пиша и мисълта ми се повтаря ден след ден, а е нощ безкрайна и потайна.

DobrinishteClub

Няколко неща

   Привет блог, привет читатели, винаги съм се чудил, когато не си напътстван от мисли за нещо градивно, за какво точно си мисли човек. В случая нещо градивно за писане, можеби точно в такъв момент нахълтват в главата ни мисли, затова което най - много желаем да се случи, да се реализира, да сформира форма в сърцевината на собствената ни същност, но както се казва мечти.
   Безпричинни блянове обвити в любовен копнеж, които успокояват, усмиряват страха от провал в краткото начинание наречено живот.
   Всеки изминал ден се превръща в нестихваща въртележка от спомени, които променят ежеминутно настоящето ни и сформират едно несигурно преизпълнено с надежди бъдеще, че зад всеки ъгъл на житейската притча ще попаднем на нечие сърце отдадено егоистично само и единствено на нас, на мен, на теб.
   Няколко неща, няколко причини, безполезна наивност, безмълвен стон  и безжизнен устрем.

Все неща, които определят докосването ни с реалността, които ни убождат болезнено, дразнещо и почти съкрушени се връщаме към безпричинните си блянове и отново презаредени с нарцистична енергия пак тръгваме към своята Пирова победа. 

P.S. - Ти си жив, аз съм буден.

DobrinishteClub

Звезда

Звезда, звезда идва сега

прелита тя тихо над света,

изпъстрена в светла белота.

Съзирам в миг упоен от топлота,

нежна, мъждикава суета,

преливаща към блудкава яснота.

И все така се чувства тя погълната от похотта.

DobrinishteClub



Топлина

   Топлината се разлива по цялото тяло, като лава в пукнатините на скалните дълбини. Това описание е най - правилно за изминалите дни, няколко дни в град Добринище. Суматохата около жегата изгоря, като сутрешна роса под напора на слънцето. Копнежът за стопляне след известно време се озари от непосилна жажда за летен дъжд, който да донесе мокра меланхолична прохлада. Навред из сухотата в навечерието на утрешния ден.

DobrinishteClub

На онзи, който никога няма да прочете това

Това е най-крехкото и нежно създание, за което сте чели само в детските приказки. Това е онова момиченце в бяло от детските ти момчешки сънища, за което си готов да се сбиеш и с два пъти по-голям батко. Дали някой ден ще разбереш защо си си загубил ума точно по нея, не е съвсем сигурно. Както не е ясно и дали ще научиш някога кое е по-вярно - дали, че тя е само една романтична принцеса или лунатичка, която просто не е с всичкия си. 

Тя обича да тича по плажа, да гледа звездите, да се смее високо, да се усмихва широко.  Луната събужда всичките и тайни мечти, а водата отприщва страстите и. Тя те преследва в сънищата ти. Появява се в най-неочакваните моменти, но и си тръгва също толкова бързо. Тя е момичето, което спира дъха ти. Това е твоята принцеса, с която никога няма да бъдеш. Но вярвай в нея, защото тя съществува.

Вглъбено устремен

Ден два, ден почивен

сън един, блян пасивен

уморен стоя пред теб вглъбен,

не стихващ миг студен.

Любовен вик унизен,

коя си ти без мен

нима и без сърце съм,

пак лицемерно откровен.

Погледът ти мил и премрежен

с топла нежна страст към мен,

е неспирно устремен.

Ах как от теб съм заслепен

и от твойта хубост усмирен.

Не съм аз за теб, не си ти за мен,

но колкото и да съм уморен

не ще позволя, любовния ни пламък

да бъде угасен.

DobrinishteClub



Какъв ден само...

   Облаци, всеки ден над планинско Добринище има гъста постеля от облаци. Вглеждайки се в тях ние откриваме най - различни форми отдали се на собственото си въображение.
   В поредицата мрачни дни, почти забравили топлите лъчи на слънцето, ние се отдаваме безропотно на борбата за постигане на мечтите ни.
   Дни в които стремително и всячески се опитваме да не допускаме облачност в отношенията ни с хората. И нека в този облачен ден, изпълнен със сивота облик, преизпълващ различни силуети - да сторим път на мравка, да дадем начален подтик за полет на новородила се пепруда, да подкрепим детска мечта и нека да кажем поне една добра дума.

DobrinishteClub

5.8 по Рихтер купон в Студентски град

Привет,

как сте след снощното разлюляване? 

Тъкмо си бях заспала сладко и леглото ми се разлюля, съседките започнаха да викат по коридора и разбрах какво се случва - земетресение с магнитут 5.8 по скалата на Рихтер. Навън валеше силно, като че ли само земетресението не стигаше. Реших да надзърна през прозореца, за да видя дали има много хора навън и какво да видя - бедните студенти стоят по дъжда с бира в ръка и все едно нищо не се е случило, даже напротив все едно са им организирали събиране на блока - весели, засмени... Последваха и вторични трусове и студентите започнаха да се събират още повече. След известно време се чуха сирени, евакуираха някои от блоковете. Но защо?...след като те вече бяха празни...

Е, наздраве, на тези които още запиват навън и лека нощ не тези, които сега си лягат...

От Извора...

   Здравейте на всички, наши читатели редовни и не чак толкова редовни посетители на нашият блог и като цяло на мрежата DobrinishteClub.
   Намираме се в навечерието на най - големия празник на славянската писменост (българската и двете понятия са верни).
   Този ден 24 май е не само ден на културата, не само на просветата, но това е и ден в чиито корени се намира силата на българщината и преминаването на българския етнос от епоха в епоха със силно изразено самосъзнание и идентичност българска.
   Нека не забравяме за българския корен на братята Кирил и Методий, които като управници във висшите слоеве на Византийската империя, по усмотрение на цар Борис I (цар български) започнаха създаването на славянската писменост.
   Никога целта на българската държава, не е била по ясна.
   Създаването на писменост, така че българите да изповядват християнството на собствен език. С ясно осъзнатата идея да се избегне проповядването на религията на гръцки език, което от своя страна би довело до разпад на българската държавност и асимилирането на българският етнос и национална идентичност.

   В навечерието на 24 май...

DobrinishteClub

Хуманност

   Ние сме хора нали? Въпросът в случая трябва да е реторичен, но пречупен през призмата на нашето ежедневие се питам друг въпрос. Защо определено не ни личи?
   До тук написаното в горните редове остава загадка, за четящите ги, но може би и за мен самия.
   Какво провокира писането на статия градяща се на два, на пръв поглед елементарни въпроса? Това е лесно да се каже или да се напише. Не често и не случайно в историята на нашето житие и битие, ние се сблъскваме със собствената си глупост на отричане на основни житейски ценности.
   Най - болезнено и най - негативно въздействие върху обществената цялост на обществото в частност визирам обществените възприятия в нашия град, град Добринище, е липсата на елементарна хуманност и личната изява за взаимопомощ между хората.
   От до тук написаното произлиза друг въпрос, който се оповава на горните редове.
   Като не остане никого в любимия ни град над когото да завиждаме, злорадстваме или подценяваме в същността му да изразява своите благодетели, тогава какво ще правим?
   Отговорът поне на този въпрос е ясен на всеки един от нас. Ефекта от отчуждаването ни един от друг, като семейство, родова принадлежност, национална принадлежност и не на последно място отчуждаването ни като хора е не лицеприятно и изключително деструктивно.

DobrinishteClub

Утро

   Днес в Добринище, какво в Добринище? Е предполагам щом сме на крак със стиснати юмруци отново напред за безкрайната борба с живота всичко е наред.
   Тази нощ валя като из ведро дъждът се сипеше безкрайно и монотонно чак до ранни зори и почти преполови делничния ден. Някъде преди обяд сипещата се от небесата вода спря за няколко минути, облаците над града се разкъсаха и пред погледа ни се откри лицето на Пирин планина и едноименния връх Безбог, който съвсем ненадейно за човешките очи бе приятно оснежен. Представете си обилно оснежените върхове на Пирин и свежо зелените борови гори под него, а сме средата на месец май.
   Добринище - снежно, свежо можеби и различно.

DobrinishteClub

Аспекти

     Привет народе,

   Многопластовото общество, в което живеем ни кара неусетно и едва доловимо да мислим, че се движим в правилната посока на съществуване в синхрон с околната среда. Но винаги в начина ни на движение, в начина ни на съществуване евентуално и доста срещано, съществува едно голямо "НО".
   Произлизането на това противоречие взима израз в моментни изблици под формата на гневно състояние, лицемерно отношение, силно чувство на непоносимост и търсене на нелогични постъпки в действията на хора, които честно неразбираме.
   Това са последиците от противоречието.
   Какво задвижва противоречието в неговата дълбочинна същност ?
   Отговорът на такъв въпрос може да се сметне като строго индивидуален, така и за обществено достъпен, заложен генетично в личността на всеки човек.
   Като хора, като живи същества ние сме задвижвани от жаждата ни за живот, която е най - истинското желание присъщо на всеки човек.
   Така че в основата на противоречието са нашите желания. Те ни провокират да осъществяваме контакт с околната среда по всевъзможни начини. В следствие на което, ние моделираме, взаимодействията си с хората, около нас,околна среда която считаме за реална, а тя просто е последица от нечие надделяло желание над нашето собствено.

Така че скъпи читатели както надявам се на всички вас е известно: Внимавайте какво си пожелавате ?

DobrinishteClub

P.S.  - Хайде на почивка в Добринище...

Откровение или...

Аз отричам,
че те обичам!

Смирено предричам,

че по тебе се увличам!

Аз към тебе тичам,

но като вода изтичам!

Няма ме отрекох се!

С тебе на грях обрекох се!

По тези чувства отнесох се,

към мъртви мечти понесох се!

От болка потресох се,

при тъмни сенки нанесох се!

DobrinishteClub

Очерк

   Здравейте, няколко дни администраторският екип на DobrinishteClub се порови в историята на град Добринище със специалната подкрепа на д-р Тоше Петлов който допълни фактите със свои солидни сведения, късаещи културния, земеделския и духовния живот на град Добринище.
   Скъпи читатели силно се надяваме, че ще се зарадвате на извлечената информация, която може да се окаже за вас, наистина интересна що се отнася за миналия живот в нашия град.

Информацията и историческите сведения, съвсем скоро може да намерите на страниците на DobrinishteClub.

Любовна пространственост

Когато болка ни залива,
която тънко като отрова се влива.

Ничия усмивка с топлина не ме облива.

И в безмерен сън душата ми заспива.

Никого на никоя чувствата си не разкрива,

а само в мъртви сърца се взира

с демоничен устрем,

пороци жадува да открива.

Това и друго навици са те.

Аз, ти и друго хора са това,

а само моето и твоето

е онова, което ни оприличава

на нежни чувствени слова.

DobrinishteClub

За всички, които носят името Гоерги!

    Честит имен ден, скъпи съименници! Поздравявам ви и ви желая много здраве, щастие и любов! И тази година традицията в Добринище си остана, не се забравя!
    Искам да ви информирам и за напълно новия дизайн на нашия сайт DobrinishteClub, който беше обновен преди една седмица и е напълно нов и свеж-напълно в наш стил! Сега всички именници празнуват, което е страхотно. И ние празнуваме, но в същото време и работим, както виждате.
    Да се върнем на традицията, която е в Добринище на този празник. Ще ви разкажа как минава Гергьовден в Добринище. Вечерта на 5-ти срещу 6-ти всички жени от махалата събират китки и на 6-ти сутринта се връщат на притежателите им. След това започва купонът, като има жива музика и много големи хора. Традицията се запазва, което е страхотно! Ние сме DobrinishteClub, ние обичаме Добринище и правим всичко за него!

Благодаря за отделеното време, надявам се да сте научили нещо ново или поне да ви е било интересно! До скоро! 

Спонтанен

Добринище е град,
усмихнат и богат.
С изворите топли
изпълнен с нежни вопли.

Аз съм там, ти си там
вярвам не ще остана сам.
Планината тя ни пази
обича ни, тя ще да е тази!

И в мисли унесени
от песен понесени.
Денят ни преминава,
в празнична забрава.

Далеч невде бях
и на тоз град не устоях.
За малко не примрях,
ни дума, ни любов, ни грях.

Това е копнеж велик
да чуеш безмълвен вик.
Гледам в ничий лик
добринищки образ младолик.

DobrinishteClub

DobrinishteClub - V Blog

Здравейте, винаги има какво да се каже дори и да е малко, но винаги е по - добре да се види и да се чуе...

Изгаряща топлина...

Скалиста опора...

Снежен уют...

---------------------------------------------------

DobrinishteClub

Човешкият живот

Здравейте,

В този блог пишем за нещата от живота, за това, което ни се е случило или за това, което искаме да ни се случи, за нещата, които сме преживяли и за нещата, с които се сблъскваме всеки ден. И тъй като една от последните теми е за това колко е ценно здравето на човек, аз ще пиша за това колко е ценен човешкият живот.

Вчера сутринта станах и проверих пресата, за да видя какво се случва в заобикалящи ни свят. И какво да видя „Студент убит в Студентски град”... Сърцето ми слезе в петите...започнах да чета статията... Студент убит в моя блок!? Не мога да повярвам...Помислих си „Какъв късмет, че не съм била там! Сигурно в станало в другия вход.”... Продължих да чета „Студент наръган с нож в гърба... Караницата станала, заради битови проблеми между съквартирантите”... Бях потресена. В статията пишеше имената на момчетата и нищо повече... Стоях и доста време премислях какво и защо се е случило? Кой ли може да го е извършил? След малко звънна телефона ми. Беше съквартирантката ми. За какво ми звъни? Звънеше ми, за да ми съобщи, че въпросните момчета всъщност са момчетата от отсрещната врата, тези, с които се разминавах всеки ден по коридора. И всъщност заради някакви битови проблеми и малко изпит алкохол трябваше ли да се стигне до убийство... та те са все още на 19... замислете се и си вземете поука...

Поклон пред паметта ти, Марио!

Предизвикателство

   Здравейте, предизвикани сте... не бе шегувам се ха ха !!! След продължителните валежи и дебелата снежна покривка дори пръстите на блогърите бяха замръзнали, но сега с леко топлия ветрец и продължителното слънце дори при нас има раздвижване... :) !!!
   Как сте... ние от DobrinishteClub, искрено се надяваме да сте добре и разбира се да внимавате да не ви шибне някоя висулка от придошлата топла вълна на територията на китно и високопланинско Добринище.
   Може да си нямаме състезания за Световната ски купа... ама поне има вино и мезета...та като пийнем повече и гледаме ски състезанието да си казваме обръщайки се към телевизора - "Ааа тия дека ле караа шчи" аха "Наздраве".
   Какво друго ви се или ни се случи докато имаше много сняг... май обичайните неща, гъсти сиви облаци, блуждаещи мисли, бял сняг, унес...жажда за топлина ама не тази от циганската печка, а другата която да ни припомни защо сме дарени със сърца...
 
   Така до скоро и умната, ако ли не русата... :)

   DobrinishteClub

P.S. Sorry за "цигнаската печка", ама как да каже човек "ромска печка"... :)))

Животът и здравето...

Странен въпрос, ще кажат повечето. Но малко хора се замислят наистина за това "нещо", наречено здраве. Без него всеки знае какво се случва. Пожелавам всеки му да е здрав, наистина..дори на най-големите си врагове. Има хора по света, които се сблъскват с много болести, като някои от тях са неизлечими. Към хората, които четат статията-обръщайте повече време на здравето си, защото то е най-важното! Но свалям шапка на тези, които въпреки, че са зле със здравето не са се предали и пречупили. Каквото и да става, трябва да сме усмихнати и да се радваме на живота, който имаме. Дори да не ни остава много време, пак трябва да се усмихваме и да живеем, все едно ни е последният миг с любим човек, все едно ни е последният купон с приятели, все едно за последно ядете любимия си шоколад и още куп неща...Човек никога не трябва да се предава, каквото и да става. А здравето...то си остава най-важното нещо в живота ни. Никога не се предавайте! :)

Поздрави от   DobrinishteClub

Нощ

  Hi...

   За малко да успея, да прекрача прага на дома преди да е залязло слънцето и хоп, за пореден път се оказа, че не съм по - бърз от светлината...

   За съвсем кратко щях да се усещам напълно устремен през слънчевия ден, но уви черна котка премина пътя ми несподелен...

   За последен път скучен ден, но едва ли, когато има една поредица от скучни дни се получават ето такива накъсани изречения ако погледнете по - горе написаното. Между другото навън е доста студена нощ, но аз седя до камината топлен от слънчев спомен с котка галеща се в краката ми, напомняща ми за пътя извървян. Но по перото пропито с мисли и недовършени изречения... мастило няма...а листът бял... 

P.S: Добринище

DobrinishteClub

Ледена кралица

   Стига чернови, стига мисъл, стига отлагане... от където и да го погледнем, аз и вие... време е за статия, защото както е тръгнало ще подминем зимата, а тя е снежна...и красива!

   Няма смисъл да се убеждаваме има ли или няма ледена кралица, защото може би и двете понятия са верни...

   Ако потърсим дълбоко в себе се, вярвам че всеки от нас ще открие своята ледена кралица, някъде там скрита и сгушена търпеливо чакаща да смрази до смърт нечие сърце...

   

   За някои от нас, тя е ледена кралица - която оприличаваме като господарка на зимният сезон, носеща снежната покривка, зимният студен вятър и топлите емоции свързани със зимните спортове. Това са все неща, които въпреки периода от време: пролет - лято - есен - зима, са се превърнали в поредната рутина на спокойствието, на ежедневието, на непреодолимото желание да избягаме там където вече сме били.

   За някои от нас, тя ледената кралица е една любовна жрица - която оприличаваме с нея, с момичето, което носи нежен топъл аромат преминаваща през погледа на този, който не сваля очи от нея дори когато не вижда, заслепен от любовната плесен замрежила зениците на изпепелените му очи. Нежелана харизма от блед спомен, че тя го е обичала.

   За някои от нас, тя ледената кралица е една бледа старица - която оприличаваме с така желания отдих на годините, където да намерим упора в силата на мъдростта, но не намираме това, намираме изгнанието на годините, как с лека ръка ги хвърляхме в бездната на старостта само и само да усетим поне за миг заглушен силният шум на борбата с живота всеки ден.

P.S. - Мир!!! Обичайте се !!!

DobrinishteClub