Hi...
За малко да успея, да прекрача прага на дома преди да е залязло слънцето и хоп, за пореден път се оказа, че не съм по - бърз от светлината...
За съвсем кратко щях да се усещам напълно устремен през слънчевия ден, но уви черна котка премина пътя ми несподелен...
За последен път скучен ден, но едва ли, когато има една поредица от скучни дни се получават ето такива накъсани изречения ако погледнете по - горе написаното. Между другото навън е доста студена нощ, но аз седя до камината топлен от слънчев спомен с котка галеща се в краката ми, напомняща ми за пътя извървян. Но по перото пропито с мисли и недовършени изречения... мастило няма...а листът бял...
P.S: Добринище
Няма коментари:
Публикуване на коментар