Привет на всички, които обичат зимните спортове и не се страхуват от снега. Зимният сезон е в разгара си и курортите са препълнени. Но нека оставим снега на заден план. Искам да споделя една своя творба, която съм писала с искрени и топли чувства за човек, когото много ценя и не искам да загубя като приятел. Дано Ви хареса :)
Приятелство
Приятелко любима
за теб са тези редове,
защото те обичам
и завинаги оставаш в моето сърце!
Помниш ли от колко време се познаваме
и как се пазим и никога не се предаваме?
Каквото и да се случи,
дори и лошо да се получи...
Приятелки сме!
Когато всичко си отива,
надеждата я няма,мечтите се разбиват,
слънцето залезе,радостта я няма,
тогава само ти оставаш!
Знаеш ли колко много се нуждая аз от теб?
Защото си единствена-помни го за напред!
Иска ми се времето да върнеш
и в онова момиче пак да се превърнеш.
Да ги няма горчивите сълзи.
Да ги няма кървавочервените очи.
Да се питаш: "Дали ще сполуча
или трябва повече да уча :D ?
И ето отново слънцето изгрява
и ти си както винаги хубава,засмяна.
Бориш се за всичко,което си заслужава,
защото моята приятелка никога не се предава.
И казах аз тежката си дума.
В стихове душата су излях.
И ако не повярва на нито една моя дума,
тези редове напразно пропилях!
