Тиха и спокойна нощ, ясна като ден. Безброи звезди в необятното небе светят и напомнят ми за теб. Неугасващата луна ми прошепва името ти. Дори лаят на кучетата ми изглежда тъй приятен.
Заслушвам се в тишината и чувам твоят глас, как нежно ми повтаря за нас. Заглеждам се в тъмнината, макар там да няма нищо, аз пак откривам теб. Звездите ми напомнят на твоите очи и взирам се в тях, непрестанно ми намигваш ти. Луната от моят поглед малка, а толкова голяма, като твоето сърце. Обсипва ме с мисли за всички хубави моменти и дни.
Аз продължавам да се наслаждавам на спокойната нощ. Малко разсеян от кучешкият лай и от минаващи коли. Но отново съсредоточен в моите мисли, аз виждам само теб. Нима единствена си ти? Знам не си единствена има още като теб. Но ти ми даде нежност и любов. Ти ме приюти. Когато имам нужда при мен отново си ти. Дори когато страдам утешаваш ме ти. Дори и скарани за мене пак си само ти. Звъниш ми извиняваш се и всичко се оправя. Животът продължава не спира да тече. Дори нощта да си отиде, тя пак ще дойде. В същия си облик и по-красива от преди. Но не само през нощта, а и през деня. За тебе ще си мисля и ще бъда с теб. Тъмнината вече се измества и идва денят. Със слънцето и облаците, всички красоти. Нима бих могъл да мисля за всичко сега. Аз само знам, че няма по-красиво от деня и нощта!
