Търсене в този блог

Усмивката

   Стоиш пред мен с поглед студен, а под този поглед студен виждам усмивката ти. Тя е толкова красива, невинна и лъчезарна, че дори природата се радва на нея.
   Така сломен от днешният ден, копнея и жадувам да я зърна поне за час, поне за миг. Да се вгледам в нея и да разбера, какво си за мен. Тя кара ме да забравя моите проблеми, всичко лошо и ненужно и да продължа да гледам нея. Стопля ми душата, като огън и разтапя тоя вечен лед. Дори сълзи да лея, аз ще спра. Дори да спра да дишам, твоята усмивка ще ми е достатъчна за да живея. Тя ще бъде моята душа, дори сърце. Ще бъде всичко за мен.
   Усмивката ти великолепна, тя е сърце-разбивач. Веднаж видял я, не можеш да я забравиш. Веднаж загледал се в нея не би видял нищо по-красиво на света.
    Не искам тя да слиза от твоето лице. Дори когато не ти е добре нека тя да бъде там, да топли човешките души и да кара и другите да се усмихват. Всяка усмивка е красива и излъчва чар. Всяка усмивка топли и показва радост. Или поне радва другите. Усмихвайте се винаги и ще промените света, не целия, но поне този около Вас.




Любов, любима, истинска си ти...

Сълза в окото ми напира,
сърцето ми бавно умира.
Ума ми не побира,
защо разумът ми не подбира,
къде мисълта ми да се взира.

А тя все към теб отлита,
постоянно с тебе иска да се скита.
Душата ми за теб открита,
кара гласът ми все въпроси да те пита,
защо в самота си ти обвита?

С чувства откровени,
с дни обикновени,
един за друг сме с теб родени.
И дори от време променени,
нека от любов бъдем изморени!


P.S. За всички, които намират време да се обичат...


Олеле главата ми.........

   Слънцето, вече изгряло преди няколко часа, все още се опитва да ме събуди. Главата ми тежи, като че ли в нея има купища книги. И свят ми се върти... И мисли, от тези "май не съм се изложил много". 
   Ставам, запътвам се с криволичеща походка към банята, и с максимални усилия се опитвам да бъда точен. След това се измивам и изпивам голяма част от течащата вода, което отново ме замайва. Лягам в леглото, а там какво - слънцето упорито ми блести в очите. Затананиквам си песента: "Обичам утро след пиянска нощ, и слънцето в очите ми да свети. А тая водка от едно кило, не ми стигна и още искам." Когато се почувствам малко по-добре, отивам на терасата да видя любовницата, и да я целуна. Заради нея ме боли главата, но съм и простил. Отивам на терасата да запаля цигара, (това е "любовницата") паля цигара дърпам я с неописуемо удоволствие и съм на път да изпълня следващата стъпка... А тя е да позвъня на приятели да пием кафе и да разкажат, дали съм се изложил и с какво съм се изложил....
   Звучи малко трудно, но като се напия съм така. А Вие как сте? Може да използвате коментарите да ни разкажете!


Алтернатива

   Привет хора, освен и аз да се отчета...
   И какво се получава, всичко си е както си е, в главата ти прехвърчат хиляди неща поредица от мисли, които ту са правилни ту не са, ежедневие и мераци.
   Понякога набираш сили и хвърляш един поглед, но не изричаш нищо и как да изречеш при направената съпоставка, голямо желание, липса на постоянство и дори неизпълнена емоция. Така представената среда на днешния ден, последван от утрешния ден е някак си неизмерима праволинейност на понятията свързани с чувството наречено живот. С една дума статукво 
/статичност/  - на мисълта и липса на разнообразие.
   Неправилно насочени очаквания можеби - тръпнеш за емоция, която да ти бъде предоставена от околната среда, FaceBook, YouTube, Zamunda... ах изгледал съм всички филми в топ 10.
   И все пак от както човек го има той моделира околната среда според желанията си, не 100 % разбира се, но до толкова, че да му бъде уютно и разнообразно. Така че да имаш очаквания за изненада, за силно чувство, от неща които насочваш било то и частично, звучи объркано.
   Затова следващия път, когато в кафето, на улицата или вкъщи, заговорим за сивото ежедневие, което преследва дните ни нека не забравяме, че ние хората на Добринище моделираме и насочваме Добринище според нашите усещания и очаквания.


Да ви видя дванадесетокласнициии !!! 1,2,3,4,5....ААААА !!!

АБИТУРИЕНТИ

Здравейте скъпи читатели. От около 2 месеца не съм писал, за което се извинявам, но просто нямам време. Тази вечер точно за това ще пиша, защото има много хора по България и по света като мен. Абитуриенти сме, което е страхотно, но и много натоварено....костюми...балове...екскурзии...изпити...най-вече учене за матурите...Предполагам много хора ще ме разберат за какво говоря. Но идва и хубавата страна-купони, екскурзии, страхотни вечери с приятели...Точно тук искам да отбележа и още един блогър, който завършва тази година - Ps1hAr, с него заедно ще купонясваме и с още много други приятели. Идва моментът в който ще казваме, по-скоро викаме: "И кой каза:1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12....ААААААААА!!! " Купоните с приятели в тези моменти са най-скъпи, защото знаеш, че ще се разделите...всеки ще тръгне по своя път...и го правим като за последно! Нали така? Или греша? :) Но и много трябва да внимаваме, защото всяка година има случаи на пострадали, дори смъртни....покрай тези абитуриентски...да се надяваме че '92 набор сме "най-спокойни". Който се гордее, че ще завършва и че ще е абитуриент, нека хареса статията, за да видим колко сме...Нека покажем на България, че набор '92 сме най-лудите и най-готините!!! Айде, приятно прекарване хора, наздраве и успешно завършване!!! :) До скоро и....1,2,3.....ААА!!!  :D