За малко да успея, да прекрача прага на дома преди да е залязло слънцето и хоп, за пореден път се оказа, че не съм по - бърз от светлината...
За съвсем кратко щях да се усещам напълно устремен през слънчевия ден, но уви черна котка премина пътя ми несподелен...
За последен път скучен ден, но едва ли, когато има една поредица от скучни дни се получават ето такива накъсани изречения ако погледнете по - горе написаното. Между другото навън е доста студена нощ, но аз седя до камината топлен от слънчев спомен с котка галеща се в краката ми, напомняща ми за пътя извървян. Но по перото пропито с мисли и недовършени изречения... мастило няма...а листът бял...
Стига чернови, стига мисъл, стига отлагане... от където и да го погледнем, аз и вие... време е за статия, защото както е тръгнало ще подминем зимата, а тя е снежна...и красива!
Няма смисъл да се убеждаваме има ли или няма ледена кралица, защото може би и двете понятия са верни...
Ако потърсим дълбоко в себе се, вярвам че всеки от нас ще открие своята ледена кралица, някъде там скрита и сгушена търпеливо чакаща да смрази до смърт нечие сърце...
За някои от нас, тя е ледена кралица - която оприличаваме като господарка на зимният сезон, носеща снежната покривка, зимният студен вятър и топлите емоции свързани със зимните спортове. Това са все неща, които въпреки периода от време: пролет - лято - есен - зима, са се превърнали в поредната рутина на спокойствието, на ежедневието, на непреодолимото желание да избягаме там където вече сме били.
За някои от нас, тя ледената кралица е една любовна жрица - която оприличаваме с нея, с момичето, което носи нежен топъл аромат преминаваща през погледа на този, който не сваля очи от нея дори когато не вижда, заслепен от любовната плесен замрежила зениците на изпепелените му очи. Нежелана харизма от блед спомен, че тя го е обичала.
За някои от нас, тя ледената кралица е една бледа старица - която оприличаваме с така желания отдих на годините, където да намерим упора в силата на мъдростта, но не намираме това, намираме изгнанието на годините, как с лека ръка ги хвърляхме в бездната на старостта само и само да усетим поне за миг заглушен силният шум на борбата с живота всеки ден.
