Май е време за ново начало...
Официален блог на Добринище Клуб, дискусии и реализиране на мисълта в четиво специално за Добринище!
Слаб опит...
Мисълта, дали инак или така, просто мисъл е една. Не знам ще ви хареса ли това, но след малко почвам тема някаква. За какво да пиша нямам си идея и как просто малко импровизация даже ще оставя празна темата на мисълта. Мисъл родила се просто ей така изразена в няколко реда и съчинена сякаш недовършена е тя. Почвам от другият абзац да видим как ще се получи тя.
Един ден, ден измежду всичките дни, ден нормален като всички останали и все пак толкова различен. Не просто ден, а проникновен. История за начина на живота роди се тогава. Казах защо пък не. Защо пък да не го направя. И ето опитва се сега да пиша за това.
Когато имаш мечта, когато знаеш какво би те направило щастлив и какво би те накарало да се чувстваш добре, какво би те спряло да го направиш какво би те спряло да го осъществиш. Хора много и различни. Почти всеки има своята мечта и на всекиго различна е тя. Мечта - наричам я така трябва реалност да стане тя. Минал през толкова неща малко странно показвам си малко част от същността. Неразбираемо пиша сега, но мога да ти кажа, че не ми пука за това. Връщам се на обяснението за мечтата. Дори не зная как и защо просто знам как и какво би било. Знам каква е моята мечта и преследвам я. Гоня я сякаш ще избяга тя, живея за нея. Просто всичко би било перфектно, ако имаш своята мечта и следваш я. Опитвайки се да я направиш реалност. Минавайки през портала на трудности и дори на косъм от смъртта. Не забравяй за реалността. Все пак живеем в реалността.
Един ден се събуждаш и сякаш през преса минал си, живота ти изглежда гаден, странен, тежък, труден и какво ли още не. Защо ли е така? Защото не оценява всеки това което има. Не това е реалността. Колкото и зле да се чувствате просто се иска малко позитивност, малко смелост, малка усмивка може да е като на счупена мивка, но все пак е усмивка. Нима това, че в джоба ти няма стотинка е причина за това. Днеска е така да, но вместо да мръщиш и ядосваш се за това, използвай твоята глава, освен ако празна е тя. Ако е така не чакай от помощ да ти е тя. Просто действаш, просто правиш това, което трябва или по-точно което искаш. Изглежда странна темата мисля, че много сега ме псуват и дори да е така, ще продължа.
Помислете си какво искате, какво би ви направило щастливи и просто го направете. Не аз не забравям от къде съм тръгнал. Но и не забравям накъде отивам. Понякога пасувам. Също като всички съм тъжен. Но правя винаги това, което искам и това за което мисля за добре. Мога да пиша мога да съчинявам. Не мога жените да пленявам. Но работя върху това. Знам, че може ти да си жена и чудиш се защо ли пиша аз така. Кой не ме познава признавам си сега, че луд съм и винаги ще е така.
Феникс
Изречение след изречение,
губя с тебе всяко стълкновение,
не разговор оказа се, а откровение.
Нали ти трябваше да ми простиш,
не ярост, а прошка към мен да проявиш,
и вместо с неприязън с милост да се откроиш.
Поиска аз да съм добра и мила,
и ти с твоята любов да вдъхнеш сила,
а получих аз твоята душа прогнила.
Страшен бе ти с гнет непримирим,
вулкан пенлив, гняв неизразим,
прегърнах те, усетих те, твоят жар неугасим.
губя с тебе всяко стълкновение,
не разговор оказа се, а откровение.
Нали ти трябваше да ми простиш,
не ярост, а прошка към мен да проявиш,
и вместо с неприязън с милост да се откроиш.
Поиска аз да съм добра и мила,
и ти с твоята любов да вдъхнеш сила,
а получих аз твоята душа прогнила.
Страшен бе ти с гнет непримирим,
вулкан пенлив, гняв неизразим,
прегърнах те, усетих те, твоят жар неугасим.
Състояние
Призма, отражение и състояние.
Победен от нестихващото ти желание.
От леглото ставам с отчаяние.
Любов било е вече е страдание.
Не искам да ме доближаваш с нечестиво състрадание.
Гледаш ме милостиво недей,
това е мое порицание.
това е мое порицание.
Готов съм да посегна на живота,
с нужното старание.
с нужното старание.
Стига остави ме, бягай бързо,
ти натам, аз насам,
ти натам, аз насам,
нека да започне любовното изгнание.
DobrinishteClub готви изненада за Вас!
Здравейте, приятели! Дойде моментът, в който и аз отново пиша статия в блога. Извиняваме се за малкото публикации напоследък, но нали знаете как казват хората - "Затишие пред буря". Подготвяме една изненада за Вас - феновете на DobrinishteClub, но най-важното е, че не само за Вас, но и за всички останали почитатели на забавленията в мрежата.
Последните месеци работим по един нов проект (сайт), който гарантирам, че ще се хареса на всички Ви. Няма да разкривам какво ще съдържа сайта, само ще Ви кажа, че това е една новаторска идея от нас....за Вас разбира се! Сайта ще е за забавление...общо взето да си губите свободното време в него. До края на месец Януари сайтът ще работи с пълна сила и с много информация в него. Проектът е много голям и труден за изпълнение, но ние все пак сме DobrinishteClub, невъзможни неща за нас не съществуват!
Пиша тази статия с цел да разберете, че ние не "спим" през това време (времето, в което не пишем статии), а работим усърдно върху един много голям и труден проект, с цел да Ви забавляваме все повече и повече.
Надявам се да очаквате с нетърпение нашето творение, правим го за Вас и само за Вас!!!
<<DobrinishteClub Team>>
Ледено създание
Вали, не спира да вали покрива,
мека, бяла покривка очите ми скрива.
Студен унес приижда в далечината,
мразовит полъх усещам аз в душата.
Студен унес приижда в далечината,
мразовит полъх усещам аз в душата.
Ти си като северно сияние,
мираж на мое вледеняващо се състояние.
мираж на мое вледеняващо се състояние.
Чувства бучки лед,
безутешно излияние.
И аз като падаща мъничка снежинка,
леко спускам се, падам в мразовитата ти примка.
леко спускам се, падам в мразовитата ти примка.
Можех аз да се измъкна от твоя снежен взор,
но завинаги избрах да се погубя в ледения ти затвор.
Абонамент за:
Публикации (Atom)