Изречение след изречение,
губя с тебе всяко стълкновение,
не разговор оказа се, а откровение.
Нали ти трябваше да ми простиш,
не ярост, а прошка към мен да проявиш,
и вместо с неприязън с милост да се откроиш.
Поиска аз да съм добра и мила,
и ти с твоята любов да вдъхнеш сила,
а получих аз твоята душа прогнила.
Страшен бе ти с гнет непримирим,
вулкан пенлив, гняв неизразим,
прегърнах те, усетих те, твоят жар неугасим.
губя с тебе всяко стълкновение,
не разговор оказа се, а откровение.
Нали ти трябваше да ми простиш,
не ярост, а прошка към мен да проявиш,
и вместо с неприязън с милост да се откроиш.
Поиска аз да съм добра и мила,
и ти с твоята любов да вдъхнеш сила,
а получих аз твоята душа прогнила.
Страшен бе ти с гнет непримирим,
вулкан пенлив, гняв неизразим,
прегърнах те, усетих те, твоят жар неугасим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар