На онзи, който никога няма да прочете това

Това е най-крехкото и нежно създание, за което сте чели само в детските приказки. Това е онова момиченце в бяло от детските ти момчешки сънища, за което си готов да се сбиеш и с два пъти по-голям батко. Дали някой ден ще разбереш защо си си загубил ума точно по нея, не е съвсем сигурно. Както не е ясно и дали ще научиш някога кое е по-вярно - дали, че тя е само една романтична принцеса или лунатичка, която просто не е с всичкия си. 

Тя обича да тича по плажа, да гледа звездите, да се смее високо, да се усмихва широко.  Луната събужда всичките и тайни мечти, а водата отприщва страстите и. Тя те преследва в сънищата ти. Появява се в най-неочакваните моменти, но и си тръгва също толкова бързо. Тя е момичето, което спира дъха ти. Това е твоята принцеса, с която никога няма да бъдеш. Но вярвай в нея, защото тя съществува.

Вглъбено устремен

Ден два, ден почивен

сън един, блян пасивен

уморен стоя пред теб вглъбен,

не стихващ миг студен.

Любовен вик унизен,

коя си ти без мен

нима и без сърце съм,

пак лицемерно откровен.

Погледът ти мил и премрежен

с топла нежна страст към мен,

е неспирно устремен.

Ах как от теб съм заслепен

и от твойта хубост усмирен.

Не съм аз за теб, не си ти за мен,

но колкото и да съм уморен

не ще позволя, любовния ни пламък

да бъде угасен.

DobrinishteClub



Какъв ден само...

   Облаци, всеки ден над планинско Добринище има гъста постеля от облаци. Вглеждайки се в тях ние откриваме най - различни форми отдали се на собственото си въображение.
   В поредицата мрачни дни, почти забравили топлите лъчи на слънцето, ние се отдаваме безропотно на борбата за постигане на мечтите ни.
   Дни в които стремително и всячески се опитваме да не допускаме облачност в отношенията ни с хората. И нека в този облачен ден, изпълнен със сивота облик, преизпълващ различни силуети - да сторим път на мравка, да дадем начален подтик за полет на новородила се пепруда, да подкрепим детска мечта и нека да кажем поне една добра дума.

DobrinishteClub

5.8 по Рихтер купон в Студентски град

Привет,

как сте след снощното разлюляване? 

Тъкмо си бях заспала сладко и леглото ми се разлюля, съседките започнаха да викат по коридора и разбрах какво се случва - земетресение с магнитут 5.8 по скалата на Рихтер. Навън валеше силно, като че ли само земетресението не стигаше. Реших да надзърна през прозореца, за да видя дали има много хора навън и какво да видя - бедните студенти стоят по дъжда с бира в ръка и все едно нищо не се е случило, даже напротив все едно са им организирали събиране на блока - весели, засмени... Последваха и вторични трусове и студентите започнаха да се събират още повече. След известно време се чуха сирени, евакуираха някои от блоковете. Но защо?...след като те вече бяха празни...

Е, наздраве, на тези които още запиват навън и лека нощ не тези, които сега си лягат...

От Извора...

   Здравейте на всички, наши читатели редовни и не чак толкова редовни посетители на нашият блог и като цяло на мрежата DobrinishteClub.
   Намираме се в навечерието на най - големия празник на славянската писменост (българската и двете понятия са верни).
   Този ден 24 май е не само ден на културата, не само на просветата, но това е и ден в чиито корени се намира силата на българщината и преминаването на българския етнос от епоха в епоха със силно изразено самосъзнание и идентичност българска.
   Нека не забравяме за българския корен на братята Кирил и Методий, които като управници във висшите слоеве на Византийската империя, по усмотрение на цар Борис I (цар български) започнаха създаването на славянската писменост.
   Никога целта на българската държава, не е била по ясна.
   Създаването на писменост, така че българите да изповядват християнството на собствен език. С ясно осъзнатата идея да се избегне проповядването на религията на гръцки език, което от своя страна би довело до разпад на българската държавност и асимилирането на българският етнос и национална идентичност.

   В навечерието на 24 май...

DobrinishteClub

Хуманност

   Ние сме хора нали? Въпросът в случая трябва да е реторичен, но пречупен през призмата на нашето ежедневие се питам друг въпрос. Защо определено не ни личи?
   До тук написаното в горните редове остава загадка, за четящите ги, но може би и за мен самия.
   Какво провокира писането на статия градяща се на два, на пръв поглед елементарни въпроса? Това е лесно да се каже или да се напише. Не често и не случайно в историята на нашето житие и битие, ние се сблъскваме със собствената си глупост на отричане на основни житейски ценности.
   Най - болезнено и най - негативно въздействие върху обществената цялост на обществото в частност визирам обществените възприятия в нашия град, град Добринище, е липсата на елементарна хуманност и личната изява за взаимопомощ между хората.
   От до тук написаното произлиза друг въпрос, който се оповава на горните редове.
   Като не остане никого в любимия ни град над когото да завиждаме, злорадстваме или подценяваме в същността му да изразява своите благодетели, тогава какво ще правим?
   Отговорът поне на този въпрос е ясен на всеки един от нас. Ефекта от отчуждаването ни един от друг, като семейство, родова принадлежност, национална принадлежност и не на последно място отчуждаването ни като хора е не лицеприятно и изключително деструктивно.

DobrinishteClub

Утро

   Днес в Добринище, какво в Добринище? Е предполагам щом сме на крак със стиснати юмруци отново напред за безкрайната борба с живота всичко е наред.
   Тази нощ валя като из ведро дъждът се сипеше безкрайно и монотонно чак до ранни зори и почти преполови делничния ден. Някъде преди обяд сипещата се от небесата вода спря за няколко минути, облаците над града се разкъсаха и пред погледа ни се откри лицето на Пирин планина и едноименния връх Безбог, който съвсем ненадейно за човешките очи бе приятно оснежен. Представете си обилно оснежените върхове на Пирин и свежо зелените борови гори под него, а сме средата на месец май.
   Добринище - снежно, свежо можеби и различно.

DobrinishteClub

Аспекти

     Привет народе,

   Многопластовото общество, в което живеем ни кара неусетно и едва доловимо да мислим, че се движим в правилната посока на съществуване в синхрон с околната среда. Но винаги в начина ни на движение, в начина ни на съществуване евентуално и доста срещано, съществува едно голямо "НО".
   Произлизането на това противоречие взима израз в моментни изблици под формата на гневно състояние, лицемерно отношение, силно чувство на непоносимост и търсене на нелогични постъпки в действията на хора, които честно неразбираме.
   Това са последиците от противоречието.
   Какво задвижва противоречието в неговата дълбочинна същност ?
   Отговорът на такъв въпрос може да се сметне като строго индивидуален, така и за обществено достъпен, заложен генетично в личността на всеки човек.
   Като хора, като живи същества ние сме задвижвани от жаждата ни за живот, която е най - истинското желание присъщо на всеки човек.
   Така че в основата на противоречието са нашите желания. Те ни провокират да осъществяваме контакт с околната среда по всевъзможни начини. В следствие на което, ние моделираме, взаимодействията си с хората, около нас,околна среда която считаме за реална, а тя просто е последица от нечие надделяло желание над нашето собствено.

Така че скъпи читатели както надявам се на всички вас е известно: Внимавайте какво си пожелавате ?

DobrinishteClub

P.S.  - Хайде на почивка в Добринище...

Откровение или...

Аз отричам,
че те обичам!

Смирено предричам,

че по тебе се увличам!

Аз към тебе тичам,

но като вода изтичам!

Няма ме отрекох се!

С тебе на грях обрекох се!

По тези чувства отнесох се,

към мъртви мечти понесох се!

От болка потресох се,

при тъмни сенки нанесох се!

DobrinishteClub

Очерк

   Здравейте, няколко дни администраторският екип на DobrinishteClub се порови в историята на град Добринище със специалната подкрепа на д-р Тоше Петлов който допълни фактите със свои солидни сведения, късаещи културния, земеделския и духовния живот на град Добринище.
   Скъпи читатели силно се надяваме, че ще се зарадвате на извлечената информация, която може да се окаже за вас, наистина интересна що се отнася за миналия живот в нашия град.

Информацията и историческите сведения, съвсем скоро може да намерите на страниците на DobrinishteClub.

Любовна пространственост

Когато болка ни залива,
която тънко като отрова се влива.

Ничия усмивка с топлина не ме облива.

И в безмерен сън душата ми заспива.

Никого на никоя чувствата си не разкрива,

а само в мъртви сърца се взира

с демоничен устрем,

пороци жадува да открива.

Това и друго навици са те.

Аз, ти и друго хора са това,

а само моето и твоето

е онова, което ни оприличава

на нежни чувствени слова.

DobrinishteClub

За всички, които носят името Гоерги!

    Честит имен ден, скъпи съименници! Поздравявам ви и ви желая много здраве, щастие и любов! И тази година традицията в Добринище си остана, не се забравя!
    Искам да ви информирам и за напълно новия дизайн на нашия сайт DobrinishteClub, който беше обновен преди една седмица и е напълно нов и свеж-напълно в наш стил! Сега всички именници празнуват, което е страхотно. И ние празнуваме, но в същото време и работим, както виждате.
    Да се върнем на традицията, която е в Добринище на този празник. Ще ви разкажа как минава Гергьовден в Добринище. Вечерта на 5-ти срещу 6-ти всички жени от махалата събират китки и на 6-ти сутринта се връщат на притежателите им. След това започва купонът, като има жива музика и много големи хора. Традицията се запазва, което е страхотно! Ние сме DobrinishteClub, ние обичаме Добринище и правим всичко за него!

Благодаря за отделеното време, надявам се да сте научили нещо ново или поне да ви е било интересно! До скоро!