Ден два, ден почивен
сън един, блян пасивен
уморен стоя пред теб вглъбен,
не стихващ миг студен.
Любовен вик унизен,
коя си ти без мен
нима и без сърце съм,
пак лицемерно откровен.
Погледът ти мил и премрежен
с топла нежна страст към мен,
е неспирно устремен.
Ах как от теб съм заслепен
и от твойта хубост усмирен.
Не съм аз за теб, не си ти за мен,
но колкото и да съм уморен
не ще позволя, любовния ни пламък
да бъде угасен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар