Извлечение

Не ме гледай като екстремист,

в любовта си аз съм пацифист.

Ти си мечтаният ми блян,

а аз съм от чувства пропилян.

Мисли мои безобразни,

желания твои разнообразни.

Скита се мисълта ми, тук и там навред

препираща се със сърце пропито от любовен гнет.

И като дете от теб отнет,

от тих страх съм аз съм обзет.

О ако простена е ненавистта,

не споделяй с мене щедростта.

Остави ме на нечий праг студен,

в чужд дом завинаги осиновен.

И щом бликне образа ти в мен,

завинаги ще знам, че от смъртта съм аз сразен. 

DobrinishteClub 

P.S. - Написано върху поканата от Любчо Петровски, за участие на танцови състави в Македония, в момент на приятно отегчение... :)))))

Утринна свежест

   И здравейте, как сте? Какъвто и негативизъм да залива ежедневието ни и така по - бързо да ни докосва до вечерното отегчение, все пак нека да не забравяме, че ще ни застигне утро, свежо утро. А то е символ на една нова надежда и споменът символ на изминалият ден, колкото и неприветлив да е бил той, нека ни направи по - добри, по - разумни и не на последно място по човешки настроени един към друг, за да запазим за по - дълго време утринната свежест.

   С радост искаме да Ви уведомим, че следните производни на DobrinishteClub, работят вече пълноценно и съвсем скоро ще сърфират с екстремна скорост по вълната на информационният поток, а те са:

• Bansko.DobrinishteClub
• Razlog.DobrinishteClub

DobrinishteClub

Лека нощ сега...

   Винаги се прибирах късно, вече не помня от кога не сме вечеряли заедно, ако беше друга едва ли щеше да ме очакваш сама в леглото и то сама. Радвам се, че те намирах сгушена и заспала върху завивките, тайничко надявайки се, че сънуваш мен, само мен. Знаеш ли от кога не съм ти казвал лека нощ... Така и не разбрах, защо винаги беше леко отвита, явно ти допадаше това, че дори и в просъница усещаше как те завивах и придавах на завивките онзи така желан от мене допир по нежната ти кожа и голи рамене. Стъпвах леко по пода, за да не те откъсна от съня ти, онзи сън в който главният герой бях аз, център на света ти, център на любовта ти, израз на моето постоянно отсъствие. Лягах до теб и те прегръщах нежно, господарски със силните си ръце и чувствах онова спокойствие, което се усеща само когато с цялата си същност разбирах колко много ме обичаш.

   Остана само мимолетен спомен, от топло и тъжно усещане в което ти вечно беше сама, копнееща за вечно търсещият ми поглед, поглед израз на едно неизживяно детство. Поглед който намираше и виждаше всичко, само не виждах теб, която бе моят остров на хармонична симфония и утопия, която ми показваше пътя към личността ми, когато се отклонявах от правилната посока почти катастрофално...

   Защо ти казвам всичко това, не това не е спонтанен прилив на едно егоистично разкаяние, ти ме познаваш и знаеш че, прошката не е едно от най - силните ми качества, но съм благодарен, че след като ти си отиде, аз разбирам, че съм готов да те последвам. Ще те последвам там в мястото наричано от хората "вечен покой".

  Там в долината на сенките, където аз ще съм за теб и ти ще си за мен - до утрешния ден...лека нощ сега, мълвят устните ми пред прага на любовната паст.

DobrinishteClub

Зов

След поредния побой,
навън валеше порой.
Не мога Боже къде е той,
ни улица, ни завой,
зовеше тя с вълчи вой.

Тя за него си мислеше, 

а той горкия и не подозираше.
Пред празно огледало стоеше,
смъртта в очите гледаше,
и с мъртво сърце ликуваше.

 Нечестив е този копнеж,

който е кървав стремеж.
Към нещо силно непростимо,
любов мълвящо и недостижимо,
чувство порочно едва доловимо.

И така мина ноща студена,
с мисъл любима огнетена.
Но дори и далеч тя простена,
знаеше за него бе родена,
било то и с душата унижена.

Стига време е сега,
отивам пак при вечната тъга.
Чака ме тя със страх на сърце,
протегнала към мен топли ръце,
ах идвам си мило мое перце.

И стъпи той на родната земя,
залят от желания като ламя.
Да я докосне и озари,
като слънце в ранните зори,
О, любов нека да ме изгори.

Но показа се на мрачен праг,
дяволът с женски лик недраг.
Отърсих се от мимолетно чувство,
о не е това любовното изкуство,
поразено от мисловно блудство.

С него и тя си бе отишла,
като летен бриз от есен пищна.
Ах, колко само го желаеше,
и отиде там неканена, унесена,
да го чака на смъртно ложе положена,
на греховните му ръце понесена.

Желаеше, копнееше, жадуваше,
но все пак любовната свещ,
стихийно пред очите му догаряше.  

DobrinishteClub