Не ме гледай като екстремист,
в любовта си аз съм пацифист.
Ти си мечтаният ми блян,
а аз съм от чувства пропилян.
Мисли мои безобразни,
желания твои разнообразни.
Скита се мисълта ми, тук и там навред
препираща се със сърце пропито от любовен гнет.
И като дете от теб отнет,
от тих страх съм аз съм обзет.
О ако простена е ненавистта,
не споделяй с мене щедростта.
Остави ме на нечий праг студен,
в чужд дом завинаги осиновен.
И щом бликне образа ти в мен,
завинаги ще знам, че от смъртта съм аз сразен.
P.S. - Написано върху поканата от Любчо Петровски, за участие на танцови състави в Македония, в момент на приятно отегчение... :)))))
Няма коментари:
Публикуване на коментар