Как е Добринищееееееее... :), няма да се обясняваме нали минаваме директно, аз към писането вие, към четенето! Красива сутрин е, усещам топлината на пробилия си лъч светлината през завесите на спалнята напористо да дразни клепачите ми, не издържам и отварям очи, ти си до мен, нежна, тиха, спокойна галеща ме с присъствието си.
Бавно се изнизвам от завивките с леки стъпки, извръщам глава ти все още си там необеспокоявана от липсата ми..., ах колко съм добър.
Часовника безспирно тиктака и ме отдалечава от сутринта, когато спях до теб, вече е обед и мислите ми са на високи обороти, но все още усещам присъствието ти. А мислите, те като торнадо вилнеят из съзнанието ми и като всеки друг човек непрекъснато променят посоката на моето ежедневие. В нечестна борба взимат превес, любов, омраза, приятелство, смелост... В цялата тази дъндания се явява справедливостта да уравновеси борбата в прекрасния ден, където оцеляването излиза на преден план след всяка допусната грешка на несъвършенството ми.
Копнея за вечерта и точно в тези копнежи времето не ми обръща гръб, прекрасният слънчев ден е зад гърба ми, недосегаем, отминал...Крадешком в полумрака на спалнята, където единствен свидетел на моето промъкване е срамежливата луна, аз съм пак при теб.
Бавно, нежно едва доловимо лягам до теб и те прегръщам с цялата страст на която съм способен...
Аз съм пак при теб, моя любима суета...
