Търсене в този блог

Планинското лято в Добринище

Здравейте приятели, как прекарвате вашето лято тази година? Кой на море, кой по планините, кой на екскурзии в чужбина...има къде да се отиде де, това е ясно. Ние в Добринище разбира се се радваме на чистия планински въздух и по-ниските температури. Имаме си басейнче, на което в най-големите жеги отиваме да се разхлаждаме и да се попечем малко.

Най-хубавата част обаче от всичко това е, че нашата природа е уникално красива и не всички го оценяват. От цяла България, дори и от цял свят идват хора на почивка при нас и се радват на планината ни, която е най-красивата в България! Преходите в планината са най-хубавото нещо за нашия край през лятото. Има стотици върхове, езера и още много други красоти, които трябва задължително да се видят от всички ви! Ние, DobrinishteClub обичаме най-много планината. Тя е най-големият дар за нас! Ако имате някакви въпроси относно планината, преходи, цени и т.н., можете спокойно да зададете въпросите си в коментар под публикацията. Винаги ще се радваме да помогнем!




Представи си...

Представи си, дълбоко в недрата на нашата любов, аз силно те мразя, мразя те за всичко това, което ми причиняваш. Искаш ли да ти обяснявам ? Не не ти отговарям ! 
Представи си, мразя те, защото до болка мисля за тебе, ревнувам те, както никоя до сега.
Да на всяка друга съм го казвал !
Представи си, мразя те защото ме караш да се повтарям, не го ли усещаш, не си ли го усещала. Да точно така, защото те обичам !
И все пак в тази омраза, аз намирам сила безпределно да те обичам, този поглед, тези устни. Обич ли казах, не страстно те желая !
И между омраза и любов аз усещам безразличие, не моето, а твоето, защото не намирам сила, да кажа това което пиша и мисълта ми се повтаря ден след ден, а е нощ безкрайна и потайна.


Няколко неща

   Привет блог, привет читатели, винаги съм се чудил, когато не си напътстван от мисли за нещо градивно, за какво точно си мисли човек. В случая нещо градивно за писане, можеби точно в такъв момент нахълтват в главата ни мисли, затова което най - много желаем да се случи, да се реализира, да сформира форма в сърцевината на собствената ни същност, но както се казва мечти.
   Безпричинни блянове обвити в любовен копнеж, които успокояват, усмиряват страха от провал в краткото начинание наречено живот.
   Всеки изминал ден се превръща в нестихваща въртележка от спомени, които променят ежеминутно настоящето ни и сформират едно несигурно преизпълнено с надежди бъдеще, че зад всеки ъгъл на житейската притча ще попаднем на нечие сърце отдадено егоистично само и единствено на нас, на мен, на теб.
   Няколко неща, няколко причини, безполезна наивност, безмълвен стон  и безжизнен устрем.

Все неща, които определят докосването ни с реалността, които ни убождат болезнено, дразнещо и почти съкрушени се връщаме към безпричинните си блянове и отново презаредени с нарцистична енергия пак тръгваме към своята Пирова победа

P.S. - Ти си жив, аз съм буден.