Привет блог, привет читатели, винаги съм се чудил, когато не си напътстван от мисли за нещо градивно, за какво точно си мисли човек. В случая нещо градивно за писане, можеби точно в такъв момент нахълтват в главата ни мисли, затова което най - много желаем да се случи, да се реализира, да сформира форма в сърцевината на собствената ни същност, но както се казва мечти.
Безпричинни блянове обвити в любовен копнеж, които успокояват, усмиряват страха от провал в краткото начинание наречено живот.
Всеки изминал ден се превръща в нестихваща въртележка от спомени, които променят ежеминутно настоящето ни и сформират едно несигурно преизпълнено с надежди бъдеще, че зад всеки ъгъл на житейската притча ще попаднем на нечие сърце отдадено егоистично само и единствено на нас, на мен, на теб.
Няколко неща, няколко причини, безполезна наивност, безмълвен стон и безжизнен устрем.
P.S. - Ти си жив, аз съм буден.
Безпричинни блянове обвити в любовен копнеж, които успокояват, усмиряват страха от провал в краткото начинание наречено живот.
Всеки изминал ден се превръща в нестихваща въртележка от спомени, които променят ежеминутно настоящето ни и сформират едно несигурно преизпълнено с надежди бъдеще, че зад всеки ъгъл на житейската притча ще попаднем на нечие сърце отдадено егоистично само и единствено на нас, на мен, на теб.
Няколко неща, няколко причини, безполезна наивност, безмълвен стон и безжизнен устрем.
Все неща, които определят докосването ни с реалността, които ни убождат болезнено, дразнещо и почти съкрушени се връщаме към безпричинните си блянове и отново презаредени с нарцистична енергия пак тръгваме към своята Пирова победа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар