Мисълта, дали инак или така, просто мисъл е една. Не знам ще ви хареса ли това, но след малко почвам тема някаква. За какво да пиша нямам си идея и как просто малко импровизация даже ще оставя празна темата на мисълта. Мисъл родила се просто ей така изразена в няколко реда и съчинена сякаш недовършена е тя. Почвам от другият абзац да видим как ще се получи тя.
Един ден, ден измежду всичките дни, ден нормален като всички останали и все пак толкова различен. Не просто ден, а проникновен. История за начина на живота роди се тогава. Казах защо пък не. Защо пък да не го направя. И ето опитва се сега да пиша за това.
Когато имаш мечта, когато знаеш какво би те направило щастлив и какво би те накарало да се чувстваш добре, какво би те спряло да го направиш какво би те спряло да го осъществиш. Хора много и различни. Почти всеки има своята мечта и на всекиго различна е тя. Мечта - наричам я така трябва реалност да стане тя. Минал през толкова неща малко странно показвам си малко част от същността. Неразбираемо пиша сега, но мога да ти кажа, че не ми пука за това. Връщам се на обяснението за мечтата. Дори не зная как и защо просто знам как и какво би било. Знам каква е моята мечта и преследвам я. Гоня я сякаш ще избяга тя, живея за нея. Просто всичко би било перфектно, ако имаш своята мечта и следваш я. Опитвайки се да я направиш реалност. Минавайки през портала на трудности и дори на косъм от смъртта. Не забравяй за реалността. Все пак живеем в реалността.
Един ден се събуждаш и сякаш през преса минал си, живота ти изглежда гаден, странен, тежък, труден и какво ли още не. Защо ли е така? Защото не оценява всеки това което има. Не това е реалността. Колкото и зле да се чувствате просто се иска малко позитивност, малко смелост, малка усмивка може да е като на счупена мивка, но все пак е усмивка. Нима това, че в джоба ти няма стотинка е причина за това. Днеска е така да, но вместо да мръщиш и ядосваш се за това, използвай твоята глава, освен ако празна е тя. Ако е така не чакай от помощ да ти е тя. Просто действаш, просто правиш това, което трябва или по-точно което искаш. Изглежда странна темата мисля, че много сега ме псуват и дори да е така, ще продължа.
Помислете си какво искате, какво би ви направило щастливи и просто го направете. Не аз не забравям от къде съм тръгнал. Но и не забравям накъде отивам. Понякога пасувам. Също като всички съм тъжен. Но правя винаги това, което искам и това за което мисля за добре. Мога да пиша мога да съчинявам. Не мога жените да пленявам. Но работя върху това. Знам, че може ти да си жена и чудиш се защо ли пиша аз така. Кой не ме познава признавам си сега, че луд съм и винаги ще е така.
