DobrinishteClub готви изненада за Вас!

   Здравейте, приятели! Дойде моментът, в който и аз отново пиша статия в блога. Извиняваме се за малкото публикации напоследък, но нали знаете как казват хората - "Затишие пред буря". Подготвяме една изненада за Вас - феновете на DobrinishteClub, но най-важното е, че не само за Вас, но и за всички останали почитатели на забавленията в мрежата.

   Последните месеци работим по един нов проект (сайт), който гарантирам, че ще се хареса на всички Ви. Няма да разкривам какво ще съдържа сайта, само ще Ви кажа, че това е една новаторска идея от нас....за Вас разбира се! Сайта ще е за забавление...общо взето да си губите свободното време в него. До края на месец Януари сайтът ще работи с пълна сила и с много информация в него. Проектът е много голям и труден за изпълнение, но ние все пак сме DobrinishteClub, невъзможни неща за нас не съществуват!

   Пиша тази статия с цел да разберете, че ние не "спим" през това време (времето, в което не пишем статии), а работим усърдно върху един много голям и труден проект, с цел да Ви забавляваме все повече и повече. 

   Надявам се да очаквате с нетърпение нашето творение, правим го за Вас и само за Вас!!! 

<<DobrinishteClub Team>>

   

Ледено създание

Вали, не спира да вали покрива,

мека, бяла покривка очите ми скрива.
Студен унес приижда в далечината,
мразовит полъх усещам аз в душата.

Ти си като северно сияние,
мираж на мое вледеняващо се състояние.

Чувства бучки лед,

безутешно излияние.

И аз като падаща мъничка снежинка,
леко спускам се, падам в мразовитата ти примка.

Можех аз да се измъкна от твоя снежен взор,

но завинаги избрах да се погубя в ледения ти затвор.

DobrinishteClub

SnowBoard Time

   Знаете ли какво? За сега не спира да вали сняг и покрива всичко, което дразни погледа ни и отправяме взор към висотите на Пирин. Таз годишната дестинация е връх Бесбог. Качваме се с автомобила си до х. Гоце Делчев, след което бързо наемаме една екстремна дъска и се мятаме на лифта.

   Тридесет минутното возене ни оставя в подножието на мечтания връх Бесбог в началото на едноименната писта "Стената", по която поемаме към своето приключение в света на снежната екстремност.

   Невероятното усещане от комбинацията на няколко адреналинови пристъпа превръща карането ни на SnowBoard в състояние на безкрайна еуфория. Еуфорията Добринище...

SnowBoard Dobrinishte

Зимно утро

   Добринище, всичко е замръзнало природата по средата на декември бавно, но сигурно вкопчва всичко в студена и белоснежна прегръдка демонстрирайки несломимата си мощ. Това зимно приключение не е единственото, което проявява такава последователност в настъплението си.
   В частност това се случва с всички нас, които сме толкова студени в своето безразличие към отношенията си с другите около нас, че всичко замръзва в суетата на собственият ни егоизъм.
   Докато на свобода вилнее онази харизма, която примамва омайно порочни намерения към ближния или себеподобния ако щете никога няма да постигнем подобаващо удовлетворение за душевността си. Единствено това, че ще я запратим изсушена в онзи пъкъл на едва обозримия ад, където валят снежинки от замръзналите сълзи на всички, които сме разплакали с безскрупулната си глупост.

PS. В навечерието на най - светлите християнски празници...

DobrinishteClub

Кръстих го игра...

   Кръстих го игра... Чудите се защо ли така? Просто ей така, защото се развива, като на игра. Една история ще разкажа сега и как искам да свърши тя. Може да е малко странна, може да не ви хареса. Предполагам знаете и края. Разбира се с happy end. Но не е така. Продължение ще има тя. Неизвестен е краят засега. Стига съм се бавил започвам да разказвам.
   Имало едно момче и едно момиче. Те не се познавали, но съществували технологии или по точно социални мрежи. Мрежата била Facebook. Няма да казвам кой какъв бил и какво правил досега и затова започвам конкретната случка.
   Момчето един ден стояло и скучало. Чудило се момчето какво да прави, чудило се. Решило да влезне в мрежата и да му мине времето по бързо. Ровичкало се то по мрежата. Чудило се с кого да си пише. Не намерило с кого да си пише и започнало да гледа снимки. Гледало то снимки, гледало но нищо интересно не видяло. След това започнал да гледа профили на различни хора. От профил на профил то попаднало на едно много симпатично за него момиче. Почудило се то дали да я добави в приятелите си... Помислило малко решило да опита. Тя отговорила на поканата. Момчето решило да й пише. Писало момчето почакало малко, почакало още малко и тя му писала. Започнали двамата младежи да си пишат. Писали, писали. Започнали да се опознават. Момчето започнало да опознава момичето. Опознало я усетил той характера и държанието й харесал ги и започнал да си я харесва.
   Обаче не може без да се видят и да отидат на кафе или някъде заедно за да се видят на живо. Момчето трябвало да покани момичето на кафе. Мисията Невъзможна...
   Поканило момичето на кафе, но тя отказала. Била срамежлива и казала че няма да отиде. Момчето вместо да се откаже решило, че ако изчака и опита пак ще успее да я обеди. Опитвало се момчето, опитвало се без никакъв резултат. След известно време и няколко негови откровения успяло поне малко да смекчи момичето. Но тя пак не казала "добре" , а казала "скоро".
   "Е скоро, скоро. Колко да е скоро? Сигурно месец, а може и година." - казало си момчето и се отчаяло от живота.
    Опитало отново да изясни кога ще има възможност да я види. Но успяло само да разбере, че ще бъде до една или две седмици... Краят на историята все още не е ясен и се чака.
    Очаквайте продължението на историята и ще разберете нейният край.

   Уважаеми Читатели приемете моите искрени извинения, че пиша като турски сериял. Не ги гледам(информация). Просто реших, че така би било по интересно за Вас.

DobrinishteClub

Ентропия

Седя си сам и съзерцавам,
в дъното на бездна себе си оприличавам.

Там в тиха лицева агония,
остана споменът от призрачна симфония.

Искам да избегна разрушителното равновесие,
там сърце и душа раздират се от възмущение.
И пребориха се те взаимно,

убивайки мечтите си, за всичко живо и интимно.

Щом топлият мрак бавно те обгърне,

и няма мил стон, който на тъмнината да отвърне.
Стигаш до ръба на праг в прах да те превърне,
викаш, плачеш и се молиш за любовен поглед,

който към живота да те върне.

DobrinishteClub