Седя си сам и съзерцавам,
в дъното на бездна себе си оприличавам.
в дъното на бездна себе си оприличавам.
Там в тиха лицева агония,
остана споменът от призрачна симфония.
остана споменът от призрачна симфония.
Искам да избегна разрушителното равновесие,
там сърце и душа раздират се от възмущение.
И пребориха се те взаимно,
там сърце и душа раздират се от възмущение.
И пребориха се те взаимно,
убивайки мечтите си, за всичко живо и интимно.
Щом топлият мрак бавно те обгърне,
и няма мил стон, който на тъмнината да отвърне.
Стигаш до ръба на праг в прах да те превърне,
викаш, плачеш и се молиш за любовен поглед,
Стигаш до ръба на праг в прах да те превърне,
викаш, плачеш и се молиш за любовен поглед,
който към живота да те върне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар