Търсене в този блог

Ледено създание

Вали, не спира да вали покрива,
мека, бяла покривка очите ми скрива.
Студен унес приижда в далечината,
мразовит полъх усещам аз в душата.

Ти си като северно сияние,
мираж на мое вледеняващо се състояние.
Чувства бучки лед,
безутешно излияние.

И аз като падаща мъничка снежинка,
леко спускам се, падам в мразовитата ти примка.
Можех аз да се измъкна от твоя снежен взор,
но завинаги избрах да се погубя в ледения ти затвор.


Няма коментари:

Публикуване на коментар