Излезли от нищетата на прохождащата демокрация, безропотно впити в погледа на далечно бъдеще, очакващи това което никога няма да им се случи.
Това са новите млади български поколения в чиито очи са вперени всички с безкрайни очаквания,и които са изоставени.
Точно така, изоставени материално и морално обгрижвани със снизходителен егоизъм, с лъжливи обещания и пренебрегвани най - лицемерно от всички онези, които трябва да пресъздадат така желаната и необходима приемственост.
Очевидно това никога няма да се случи поне не в близките години. Единствен вариант се очертава, това статукво да бъде безмилостно сринато само от твърдата не ръка, а мисъл на един отворен за прогреса ум.
Ум който няма да се церемони да изтръгва, да разкъсва нишките на една злокобна обществена епопея, и дори в съжалителните и гърчове да не прояви милост, без страх че ще бъде посочен с пръст от неразбиращите или от силните поддръжници на ненавистта, страха, обезличаването и самоотрицанието.
Този отворен ум е във всеки един от нас, който страда за родината и родния край, който всячески се старае да се впише в картинката и да предаде така мечтаната реалност на ново по - приятно обозримо време.
Време изразяващо себе си в истината, любовта, стремежа към добро и не на последно място да осигури здрави основи за тези след него в памет на неговите благочестиви намерения.
Това са новите млади български поколения в чиито очи са вперени всички с безкрайни очаквания,и които са изоставени.
Точно така, изоставени материално и морално обгрижвани със снизходителен егоизъм, с лъжливи обещания и пренебрегвани най - лицемерно от всички онези, които трябва да пресъздадат така желаната и необходима приемственост.
Очевидно това никога няма да се случи поне не в близките години. Единствен вариант се очертава, това статукво да бъде безмилостно сринато само от твърдата не ръка, а мисъл на един отворен за прогреса ум.
Ум който няма да се церемони да изтръгва, да разкъсва нишките на една злокобна обществена епопея, и дори в съжалителните и гърчове да не прояви милост, без страх че ще бъде посочен с пръст от неразбиращите или от силните поддръжници на ненавистта, страха, обезличаването и самоотрицанието.
Този отворен ум е във всеки един от нас, който страда за родината и родния край, който всячески се старае да се впише в картинката и да предаде така мечтаната реалност на ново по - приятно обозримо време.
Време изразяващо себе си в истината, любовта, стремежа към добро и не на последно място да осигури здрави основи за тези след него в памет на неговите благочестиви намерения.
