Търсене в този блог

Варваринът и Хетерата

Изкован в мрачни дълбини,
преборил безброй магьоснически хитрини.
Усмихвал се в лицето на смъртта,
с вперен поглед в небесна белота.

Бродил той по върха на света,
с несломима сила и безкрайна доброта.
Участвал във войни, убивал за пари,
ни от страх, ни от жал могло сърцето му да изгори.

Гледал той само в нейните очи,
но презирала го тя както нощта слънчевите лъчи.
Жестокостта му се простирала на длъж и шир,
ала не узнал той, че
тя не ще участва в неговия кървав пир.

О, злощастна си ти съдба,
че срещна ги в кървав час,
с отворени сърца за безмилостна борба.

И заплакал света в жалостна тегоба,
защо той и тя излезли са от майчина утроба,
когато страст и жажда за власт тласкат ги все към гроба.

Поругаха те мрачно живота,
и над нас безропотно надянаха хомота.
Срази ни нас сблъсъкът им нечестив,
а те просто се отдадоха на порива си див.




Няма коментари:

Публикуване на коментар