Когато болка ни залива,
която тънко като отрова се влива.
която тънко като отрова се влива.
Ничия усмивка с топлина не ме облива.
И в безмерен сън душата ми заспива.
Никого на никоя чувствата си не разкрива,
а само в мъртви сърца се взира
с демоничен устрем,
пороци жадува да открива.
Това и друго навици са те.
Аз, ти и друго хора са това,
а само моето и твоето
е онова, което ни оприличава
на нежни чувствени слова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар