Слънцето, вече изгряло преди няколко часа, все още се опитва да ме събуди. Главата ми тежи, като че ли в нея има купища книги. И свят ми се върти... И мисли, от тези "май не съм се изложил много".
Ставам, запътвам се с криволичеща походка към банята, и с максимални усилия се опитвам да бъда точен. След това се измивам и изпивам голяма част от течащата вода, което отново ме замайва. Лягам в леглото, а там какво - слънцето упорито ми блести в очите. Затананиквам си песента: "Обичам утро след пиянска нощ, и слънцето в очите ми да свети. А тая водка от едно кило, не ми стигна и още искам." Когато се почувствам малко по-добре, отивам на терасата да видя любовницата, и да я целуна. Заради нея ме боли главата, но съм и простил. Отивам на терасата да запаля цигара, (това е "любовницата") паля цигара дърпам я с неописуемо удоволствие и съм на път да изпълня следващата стъпка... А тя е да позвъня на приятели да пием кафе и да разкажат, дали съм се изложил и с какво съм се изложил....
Звучи малко трудно, но като се напия съм така. А Вие как сте? Може да използвате коментарите да ни разкажете!
Няма коментари:
Публикуване на коментар