Любов, любима, истинска си ти...

Сълза в окото ми напира,

сърцето ми бавно умира.

Ума ми не побира,

защо разумът ми не подбира,

къде мисълта ми да се взира.

А тя все към теб отлита,

постоянно с тебе иска да се скита.

Душата ми за теб открита,

кара гласът ми все въпроси да те пита,

защо в самота си ти обвита?

С чувства откровени,

с дни обикновени,

един за друг сме с теб родени.

И дори от време променени,

нека от любов бъдем изморени!

P.S. За всички, които намират време да се обичат...

DobrinishteClub