Смъртоносно щастие
Стоя пред прага на дома,
не чувам ни думичка една.
Взирам се в призрачно пространство,
не чувам ни думичка една.
Взирам се в призрачно пространство,
потръпващ силно, от блаженно пиянство.
Влизам в къщата сломена,
насред стаята смрачена.
Гледам бесилка извисена,
на нея ти моя любов висиш, с гримаса покрусена!
насред стаята смрачена.
Гледам бесилка извисена,
на нея ти моя любов висиш, с гримаса покрусена!
Стича се сълза студена,
трепери душата ми отвратена!
Надига се за отмащение страхът,
набира сили в мен гневът!
трепери душата ми отвратена!
Надига се за отмащение страхът,
набира сили в мен гневът!
Няма коментари:
Публикуване на коментар