Спонтанен

Добринище е град,
усмихнат и богат.
С изворите топли
изпълнен с нежни вопли.

Аз съм там, ти си там
вярвам не ще остана сам.
Планината тя ни пази
обича ни, тя ще да е тази!

И в мисли унесени
от песен понесени.
Денят ни преминава,
в празнична забрава.

Далеч невде бях
и на тоз град не устоях.
За малко не примрях,
ни дума, ни любов, ни грях.

Това е копнеж велик
да чуеш безмълвен вик.
Гледам в ничий лик
добринищки образ младолик.

DobrinishteClub