След ранното ставане денят започна както обичайно без никакви случки и събития. Продължаваше във същият дух все по-морно да е безинтересен и непоносимо топъл. Когато на вече обедното кафе се даде идеята да отидем да събираме шишарки. От там започнаха приключенията. Казахме точен час. Както винаги събрахме се с малко закъснение и тръгнахме към голямото пътешествие и търсене. Стигнахме до първото набелязано място и започнахме с търсенето. Катерихме се по стръмни участъци, чудейки се какво всъщност правим там. Водача на групата постоянно повтаряше да се оглеждаме да няма змии и при всеки малък шум подскачаше. Стигнахме гората, а там какво? Нямаше нито една шишарка. След дълги преговори стигнахме до решения да си тръгнем. Хванахме напряко за по лесно и попаднахме в храсти. Големи почти колкото нас и пълни с тръни и коприви. Започна едно лудо и диво подскачане по храстите с неописуеми думи и писъци. Стигнахме до река. Вече всеки се чешеше и беше на фули от копривите. Оплакванията идваха от всички и не се разбираше, кой за какво се оплаква. Намерихме път до колите, с които бяхме тръгнали с мисълта да се приберем.
Преди да тръгнем един от групата даде идея да видим и друго место. Реши, че може поне да се поразходим преди да се приберем. Тръгнахме към другото място. А то се намираше почти на края на света. Едно почти занемарено село с петима жители, преброени без домашните любимци. Карайки на горе се виждаха различни гледки и сценки. Имаше дори пещерен човек. Малко смях и разговори и стигнахме до селото. Някой реши, че трябва да продължим по черния път до гората. Беше истински офроуд с обикновена кола. Подмятахме се наляво-надясно без да знаем накъде отиваме. След като станахме целите в прах. Там също нямаше нищо. Разходката ни беше напразна. С малко маневри успяхме да се приберем. Видяхме ходене и път. Обиколихме, посмяхме се и се поопарихме доста. Не правете това няма да ви хареса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар