Кръстих го игра... Чудите се защо ли така? Просто ей така, защото се развива, като на игра. Една история ще разкажа сега и как искам да свърши тя. Може да е малко странна, може да не ви хареса. Предполагам знаете и края. Разбира се с happy end. Но не е така. Продължение ще има тя. Неизвестен е краят засега. Стига съм се бавил започвам да разказвам.
Имало едно момче и едно момиче. Те не се познавали, но съществували технологии или по точно социални мрежи. Мрежата била Facebook. Няма да казвам кой какъв бил и какво правил досега и затова започвам конкретната случка.
Момчето един ден стояло и скучало. Чудило се момчето какво да прави, чудило се. Решило да влезне в мрежата и да му мине времето по бързо. Ровичкало се то по мрежата. Чудило се с кого да си пише. Не намерило с кого да си пише и започнало да гледа снимки. Гледало то снимки, гледало но нищо интересно не видяло. След това започнал да гледа профили на различни хора. От профил на профил то попаднало на едно много симпатично за него момиче. Почудило се то дали да я добави в приятелите си... Помислило малко решило да опита. Тя отговорила на поканата. Момчето решило да й пише. Писало момчето почакало малко, почакало още малко и тя му писала. Започнали двамата младежи да си пишат. Писали, писали. Започнали да се опознават. Момчето започнало да опознава момичето. Опознало я усетил той характера и държанието й харесал ги и започнал да си я харесва.
Обаче не може без да се видят и да отидат на кафе или някъде заедно за да се видят на живо. Момчето трябвало да покани момичето на кафе. Мисията Невъзможна...
Поканило момичето на кафе, но тя отказала. Била срамежлива и казала че няма да отиде. Момчето вместо да се откаже решило, че ако изчака и опита пак ще успее да я обеди. Опитвало се момчето, опитвало се без никакъв резултат. След известно време и няколко негови откровения успяло поне малко да смекчи момичето. Но тя пак не казала "добре" , а казала "скоро".
"Е скоро, скоро. Колко да е скоро? Сигурно месец, а може и година." - казало си момчето и се отчаяло от живота.
Опитало отново да изясни кога ще има възможност да я види. Но успяло само да разбере, че ще бъде до една или две седмици... Краят на историята все още не е ясен и се чака.
Очаквайте продължението на историята и ще разберете нейният край.
Уважаеми Читатели приемете моите искрени извинения, че пиша като турски сериял. Не ги гледам(информация). Просто реших, че така би било по интересно за Вас.
Имало едно момче и едно момиче. Те не се познавали, но съществували технологии или по точно социални мрежи. Мрежата била Facebook. Няма да казвам кой какъв бил и какво правил досега и затова започвам конкретната случка.
Момчето един ден стояло и скучало. Чудило се момчето какво да прави, чудило се. Решило да влезне в мрежата и да му мине времето по бързо. Ровичкало се то по мрежата. Чудило се с кого да си пише. Не намерило с кого да си пише и започнало да гледа снимки. Гледало то снимки, гледало но нищо интересно не видяло. След това започнал да гледа профили на различни хора. От профил на профил то попаднало на едно много симпатично за него момиче. Почудило се то дали да я добави в приятелите си... Помислило малко решило да опита. Тя отговорила на поканата. Момчето решило да й пише. Писало момчето почакало малко, почакало още малко и тя му писала. Започнали двамата младежи да си пишат. Писали, писали. Започнали да се опознават. Момчето започнало да опознава момичето. Опознало я усетил той характера и държанието й харесал ги и започнал да си я харесва.
Обаче не може без да се видят и да отидат на кафе или някъде заедно за да се видят на живо. Момчето трябвало да покани момичето на кафе. Мисията Невъзможна...
Поканило момичето на кафе, но тя отказала. Била срамежлива и казала че няма да отиде. Момчето вместо да се откаже решило, че ако изчака и опита пак ще успее да я обеди. Опитвало се момчето, опитвало се без никакъв резултат. След известно време и няколко негови откровения успяло поне малко да смекчи момичето. Но тя пак не казала "добре" , а казала "скоро".
"Е скоро, скоро. Колко да е скоро? Сигурно месец, а може и година." - казало си момчето и се отчаяло от живота.
Опитало отново да изясни кога ще има възможност да я види. Но успяло само да разбере, че ще бъде до една или две седмици... Краят на историята все още не е ясен и се чака.
Очаквайте продължението на историята и ще разберете нейният край.
Уважаеми Читатели приемете моите искрени извинения, че пиша като турски сериял. Не ги гледам(информация). Просто реших, че така би било по интересно за Вас.
Чакам си продължението... :)
ОтговорИзтриванеИ аз го чакам :)
ОтговорИзтриванеОк значи и двамата има да си почакаме... :)
ОтговорИзтриване