Добринище |
Казват, някои дори твърдят че за да усетиш истинската липса на нещо трябва да го загубиш... Не скъпи читатели не съм тръгнал да опровергавам казаното от по - мъдри от мен, е можеби да го допълня.
Днес една малка разходка на определено разстояние от любимият ни на всички град Добринище, разбира се в границите на неговото землище ме наведе именно на това усещане. А дори не говорим за загуба, от всичките тези неща произлизат няколко особености!
Всеки път седнали в поредното кафе, на поредната пейка, в добре познатата обстановка с хората, които познаваме... си казваме: "леле колко е тъпо, не се случва нищо интересно".
И все пак...когато сме далеч, в стремежа за по - добро бъдеще, социално положение, заслепени от идеала да надминем себе си - през съзнанието ни се пронизва именно онзи миг, на добре познатото, втръсналото до болка...онова кафе, онази пейка, онази обстановка и онези хора. Споменът, в който искаме да потопим и следващите поколения, в спомена за родния край... спомена за нашето Добринище и неговата липса...
Разходете се...
Няма коментари:
Публикуване на коментар