Търсене в този блог

Да ти липсва...

Добринище
   Казват, някои дори твърдят че за да усетиш истинската липса на нещо трябва да го загубиш... Не скъпи читатели не съм тръгнал да опровергавам казаното от по - мъдри от мен, е можеби да го допълня.
   Днес една малка разходка на определено разстояние от любимият ни на всички град Добринище, разбира се в границите на неговото землище ме наведе именно на това усещане. А дори не говорим за загуба, от всичките тези неща произлизат няколко особености!
   Всеки път седнали в поредното кафе, на поредната пейка, в добре познатата обстановка с хората, които познаваме... си казваме: "леле колко е тъпо, не се случва нищо интересно".
   И все пак...когато сме далеч, в стремежа за по - добро бъдеще, социално положение, заслепени от идеала да надминем себе си - през съзнанието ни се пронизва именно онзи миг, на добре познатото, втръсналото до болка...онова кафе, онази пейка, онази обстановка и онези хора. Споменът, в който искаме да потопим и следващите поколения, в спомена за родния край... спомена за нашето Добринище и неговата липса...

Разходете се...

Няма коментари:

Публикуване на коментар