Детство в криза или криза в детството

Провокирана от тема на кандидатстудентски изпит по журналистика на тема „Детство в криза или криза в детството” реших да драсна няколко реда. Та какво е детство в кризата? По мои наблюдения дори в криза децата са задоволени – пък и на тях не им трябва много – един компютър, дрехи и храна и са готови, това не е нашето детство, когато куклите и количките бяха на мода. Сега е важно само компютър да имаш и можеш да играеш хиляди игри сам, няма нужда да излизаш на улицата, за да играеш с деца, с няколко клика на мишката и можете да играете, ама в мрежа. Е на това му се вика криза в детството – детските площадки са празни, няма вече детски викове и игри на топка, а само затлъстели деца на столовете пред компютрите. А комуникацията, вече е на мода невербалната, да стоиш и да пишеш по цял ден с виртуалните ти приятели и на всичкото отгоре да пишеш неграмотно. Отмина модата и на книгите, събират си прах на рафтовете в библиотеката, никому ненужни. За какво да четат книги, като вече има филми. Децата на новото поколение вече водят виртуален начин на живот, но дали са готови да се сблъскат с реалния?!