Пияна съвест

Късна вечер е над село Червеникавозелено тиха и спокойна, а под учличната лампа на една безлюдна улица двамата приятели Огнян и Злати си приказват:

- Брат к'во ше я правим, няма работа криза е ? – отчаяно рече Огнян. – с още по отчаяна гримаса Злати му отговори.

- Така е ни зов, ни стон от никъде, бъдещата ми жена как в очите да погледна, неродените ми деца с думи ли да нахраня. – въздъхнаха те двамата и с празен поглед се вторачиха в плачната месечина.

Осъзнаха се по едно време и решиха да си тръгват... но в края на осветената част на улицата от лампата се зададе фигура на мъж, мъж като тях те веднага го познаха:

- Еее Страхиле и ти ли по никое време се прибираш? – заговори го Злати.

- И аз, и аз. – отговори им Страхил, видимо без да бърза да си ходи, та се спря и той да поприказва с тях.

- Вие к'во се чудите? – попита ги Страхил, виждайки ги така унили.

- Говорим за живота Страхиле, за безпаричие и неясно бъдеще. – така философски му отвърна Огнян, а Злати поклати глава в съгласие.

- Е небойте се има ка да оцелеете знаете наше село център, гората ни голяма, много ханове, все някой ще се смили и ще ви вземе да му слогувате, маси да чистите, чинии да носите. – рече им Страхил учуден на отчаянието им.

- Ама Страхиле, ние от големия град идваме от него знание носиме на наше село да добруваме. – рече му Злати.

Страхил ги гледа, гледа, чуди им се, чуди посмя се е така от сърце па им рече:

- Все будали съм виждал, ама като вас, не бях виждал, вие не сте ли слушали поговорката „За да станеш поп иска имаш вуйчо владика?”- усмихто им каза той, право в учуденият им поглед.

Огнян понечи нещо да му каже, но Страхил махна с ръка прекъсна го и продължи да говори:

- Вие не сте виновни, като малки са ви пратили, в големия град знание да трупате, за добро живота си да промените и този на другите около вас и не сте само вие. В наше село много като вас. Ама и много като вас не се върнаха, това е загуба за наше село. Не се върнаха.

Тука идете, там идете вратите затворени, вие знание носите, неодобни сте, въпроси много задавате това което ви се полага искате и на другите като вас искате да помогнете, а в наше село, със знание че добрувате ама и че гладувате.

Поне деца като ви се народят, знайте за знание не ги пращайте, а да слогуват ги научете.

Рече що рече Страхил, пък замълча.

- Кой си ти Страхиле? – попита го развълнуван Огнян.

- Аз съм спящата ви съвест. – отвърна му Страхил, някак си състарен, уморен и отчаян.

Рече що рече Страхил пък си замина.